Едно е безспорно – ти няма никога да стигнеш до сигурно „познание“, ако преди това пътят ти не е бил осветен от силата на вярата! – – –

     Слушай, и аз някога се лутах по пътищата на заблудата, тъй като не познавах още себе си! –

     И аз бях в плен на собствените си илюзии, преди да ме намерят онези, към които съм принадлежал много преди да се родя в земно тяло като син на тази земя! – – –

     Имам пълното право да свидетелствувам на какво е способна сигурността, защото сам бях принуден да изпитам и силата на заблудата! – –

     Готовите да последват моите думи ще получат сигурно напътствие!

     Аз наистина познавах пътя, водещ към целта, и сам се превърнах в „път“ още преди да ми бъде възложена задачата да покажа този път и на другите! – – –

     Осъзнах себе си във вечно сияйната Светлина и едва тогава ми бе вменено в дълг да даря Светлина и на всички онези, които тънат в мрак! – – –

     Едва тогава ми бе наредено да събудя от съня на мрака всички, до които достигат думите ми! – – – – –

     И аз някога трябваше да се доверя на силата на вярата, преди да постигна сигурно познание! –

     А от мен се изискваше много по-голямо доверие, отколкото би се очаквало някога от тебе! –

     Дойде ден, когато трябваше да се подготвя да напусна завинаги този земен живот, и само силата на вярата можа да ме подтикне да се подложа на едно изпитание, което можеше да означава край на земното ми съществувание, но можеше наистина да ми дари за първи път и буден живот, макар че аз нито подозирах, нито пък – още по-малко! – знаех за тази втора възможност…

     Затова имам пълното право да твърдя, че можеш наистина да се осланяш на силата на вярата!

     Мога също така да заявя, че постигнатото от теб сигурно познание ще отговаря на степента на твоето упование във възвишената сила на вярата! – –

     Тук съвсем не става въпрос за някакво противопоставяне на „вяра“ и „познание“, защото онова, което наричам „вяра“, е необходима предпоставка да стигнеш до „познание“! – – –

     Само силата на вярата те прави способен да получиш сигурно познание! – –

     Докато продължаваш да изпитваш съмнения и не се решаваш да се уповаваш на силата на вярата, не можеш да очакваш да станеш „зналец“! –

     Става въпрос за една верига с взаимно преплетени звена.

     Необходимо е упование в силата на вярата, а същата тази сила на вярата укрепва в теб упованието, от което се нуждаеш, за да достигнеш познание! – – –

     Това „познание“ не е опознаване на някакви причинни връзки!

     Това „познание“ е сигурно вникване, незнаещо вече никакви съмнения и укрепено вътре в себе си! – –

     За постигналия такова познание „доказателството“, изисквано от мисловното, земно познание, е само полумярка, от която той спокойно може да се откаже, защото самото му познание е за него и доказателство за обекта на това познание! – – –

     Както човек, натискащ копчето на електрическия звънец, няма нужда тепърва от „доказателства“, че това може наистина да доведе до прозвучаването на звънчевия сигнал, – както не му е необходимо да познава и съответната причинна връзка, за да задействува звънеца, така и „зналецът“ в Духа вниква в своето познание без „доказателства“ и без да се интересува от причинната верига, необходима, за да може да осъзнае своето познание…

     Който иска да постигне сигурно познание така, както зрящият вижда дори когато е напълно неспособен да си обясни самия зрителен процес, ще трябва да приеме, че това познание той не би могъл да постигне без висша помощ, както и зрящият трябва безусловно да приеме, че може да вижда само благодарение на посредничеството на един твърде деликатен орган на своето тяло…

     И тук, и там трябва да бъде изпълнено определено предварително условие, за да може целта да стане наистина постижима. –

     И най-малкото помътняване на „лещата“ на окото ти би те лишило от твоята способност да виждаш или поне би намалило тази способност. Само посредничеството на този малък орган на твоето тяло те прави способен да виждаш. –

     А искаш ли погледът ти да стигне до звездните простори или да ти разкрие тайните на микросвета, ще ти се наложи да използваш оптически уреди, изобретени и произвеждани от самия човек. –

     Всичко това ти се струва напълно в реда на нещата и никога не би ти хрумнало, че би могъл да виждаш и без помощта на окото или че би съзрял пръстените на Сатурн и без телескоп. – –

     Ти отдавна си разбрал, че дори и най-прецизният телескоп не е в състояние да ти покаже най-отдалечените звезди, както и че най-добрият микроскоп не е достатъчен, за да видиш онези най-малки частици, до които можеш да стигнеш по логически път, макар и никое човешко око да не ги е съзирало. –

     В духовната област обаче ти се струва, че можеш да минеш без каквато и да е помощ! –

     Не виждаш никаква пречка да си „на ти“ със своя „Бог“ и в „безмерната“ си самонадеяност – защото тук ти наистина си загубил всяко чувство за „мярка“ – настояваш, че нищо друго не бивало да застава между теб и твоя „Бог“…

     Приличаш на дете, което посяга да улови месечината, защото тя не му се струва по-далечна от играчката, окачена от теб на прозореца! – –

     Между себеподобните си тук на земята ти си склонен да признаеш съществуването на много съществени степенни различия. –

     Както и да наричаш „величията“, пред които се прекланяш: – те във всички случаи са хора като теб, колкото и да чувствуваш тяхното превъзходство в познанията и уменията им, в тяхната мъдрост и сила или просто в унаследеното им право да властвуват. – –

     Колко силно трябва да подценяваш царството на Духа, щом не предусещаш, че и в това царство има подреждане по степени и че трябва да се изкачи една почти безкрайна йерархична стълба, преди да се стигне до най-високостоящите духовни Князе, които, живеещи в най-съкровената Светлина на Божеството, наистина да съответствуват на образа, създаден от човешката фантазия за най-възвишените „ангели“: за „серафимите“ и „херувимите“. – – – – –

     Някои от себеподобните ти тук на земята са станали за теб „князе“ и доколкото творческата сила на човешкия дух оценяваш по-високо от всяко княжеско достойнство, ти познаваш хора, имащи едва ли не свръхчовешки постижения в областта, която наричаш „духовна“; – но и най-възвишеният, почитан от теб по този начин човек, е стигнал, докато е живял още в земната си дреха, едва до най-ниското стъпало на онези, които живеят вече в субстанциалния Дух. – – –

     Как можеш тогава да си въобразяваш, че ти, който още на земята свеждаш глава пред „високопоставените“, си бил тъй близо до своя „Бог“, та между теб и него не съществувало нищо друго?!? –

     Е, да – ако става въпрос за оня идол, който сам си си създал по свой образ и подобие, – тогава наистина имаш право! –

     Искаш ли обаче да се съединиш със своя БОГ, който пребъдва отвеки во веки и се разкрива в теб, ще трябва да се откажеш от тази глупост! – –

     Тогава ще започнеш сам да разбираш, че имаш тук нужда от помощ, и веднага щом осъзнаеш това, ще получиш и самата помощ. – – –

     Помощ има за всеки, стига той да я иска! – – –

     Самата Прасветлина, смятана от теб в твоята заблуда за тъй лесно достъпна без каквито и да е междинни степени, си е създала на тази планета помагачи и те ще съумеят да те достигнат, стига сам да искаш да бъдеш достигнат! – –

     С други думи, а често пъти и с други алегории съм ти говорил в другите си книги неведнъж за тази помощ, а сега искам да кажа нещо повече за онова вътрешно състояние, в което ти самият трябва да се намираш, щом поискаш да стъпиш на пътя към Бога…

     След като тръгнеш по този път, твърде скоро ще откриеш, че не ще можеш да продължиш по него, ако не получиш възвишена помощ. – –

     Щом откриеш това, значи си вече готов да получиш тази помощ! – – –

     Не се старай да узнаеш откъде идва тази висока помощ!

     Бъди обаче сигурен в себе си, чрез силата на вярата, че непременно ще ти бъде оказана помощ!

     Тогава ти с пълна сигурност ще я получиш, макар и да нямаш представа откъде ти е дошла!

     Само тази помощ ще те доведе до сигурно познание! – – –

     Може би ще ти се стори, ако се довериш на първите повърхностни впечатления, че става въпрос за твои собствени прозрения, и едва ли ще се досетиш, че друг ти говори в твоята душа: – един от онези, които живеят на тази земя, но същевременно са осъзнати и в Духовния свят, макар и да са на най-ниското стъпало в йерархията, чиито по-високи стъпала остават по необходимост недостъпни за теб като земен човек.

     Само в най-възвишените си мигове ще получиш тази помощ в себе си, независимо дали я осъзнаваш, или не! – – –

     След това отново ще те налегнат мрачни часове и ти ще стенеш в своята неволя!...

     Ще ти се стори, че си „забравен от Бога“, и напразно ще търсиш закрила!...

     Но нека в тези мигове не те напуска мъжеството!

     Тогава при теб изведнъж ще се върне „вътрешният събеседник“, и всичко, което те е измъчвало, постепенно ще те напусне! – –

     Постоянството ще те доведе до целта и ще осъзнаеш, че си под водачеството на възвишени сили! – – –

     Ти си се подготвил чрез силата на вярата!

     Сега искаш да получиш сигурно познание!

     И наистина ще го получиш, стига да го потърсиш в себе си! – –

     Докато продължаваш да се луташ, без да знаеш какво искаш, напразно ще очакваш сигурно познание! – –

     Трябва първо сам да станеш вътрешно сигурен, ако искаш да бъдеш извисен в Духа до сигурността на духовното „познание“! – – –

     А ако си се доверил на силата на вярата, ще станеш несъмнено и вътрешно сигурен! – –

     Най-дълбоко вътре в себе си ще откриеш извора на всяка мъдрост! Такова „познание“ ще получиш в себе си, каквото външният свят не може никога да ти даде! – –

     Само в себе си, приятелю, можеш да получиш сигурност! – – –




– – – – – – –
Източник: "Пътят към Бога"
Издател: АПИС"90
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
           светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Преводач: Борис Стоянов