Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2018 20:18 - Мъдростта на Иоан: Чистото учение
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 317 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Чистото учение

 

     Чистото учение на възвишения Учител, което той запазвал само за верните си ученици, отива много по-далеч от напътствията от етическо естество, изказвани пред всички негови слушатели, както и от ученията, взети по-късно от писанията на „езическите“ мъдреци, за да бъдат поставени в устата на високия Учител. –

     Това чисто учение не е било плод на неговата мисъл и не в благочестивото опиянение на екстаза бе стигнал той до него.

 

     Онова, което имал да даде на малцината свои, определени да схванат „тайната на царството Божие“, произлиза от мъдростта на духовната общност, към която принадлежал.

     На това прастаро, свещено знание, достъпно само в най-будно преживяване за всеки, който като член на тази духовна общност го постига в себе си, – той придал своя форма и го облякъл в свой език, както всеки един от „знаещите чрез себепревръщане“ братя може да възвести, в специфичните за него образни и езикови средства, винаги все тази една и съща истина, независимо дали използва или не някои древни символи и изрази.

     Така той успял да въведе учениците, които можели да го следват, в най-съкровените недра на Битието и да им даде една представа за Бога, която много съществено се различавала от общоприетото учение на свещенослужителите.

 

     Той говорел на хора, които не били завършили висши училища и за които било достатъчно, когато за Прасветлината, сама себе си изричаща като Праслово, той им казвал:

     „БОГ Е ДУХ, И КОИТО МУ СЕ МОЛЯТ: В ДУХА ТРЯБВА ТЕ НА ИСТИНАТА ДА СЕ МОЛЯТ.“

    

     А онова, което неуморно се стараел да покаже на своите, бил пътят за постигане на царството на Духа, където има „много жилища“ – безброй различни възможности за преживяване – в зависимост от равнището на начина на възприемане, до което успява да се издигне, веднъж пробудил се, даден човешки дух.

     Говорейки за „царството Божие“, Учителят не винаги е влагал един и същи смисъл!

     Наистина той казва, че царството Небесно е в човека; но той казва също, че никой не може да „види“ царството Божие, преди да се е “родил отново“. За да се избегне объркване тук, трябва да се знае, че единия път става дума само за естеството на човешкия дух, съдържащ в себе си латентната възможност за преживяване, чрез която той може да знае със сигурност за царството на Духа, но без да е в състояние да встъпи осъзнат, както е осъзнат тук в земния живот и още по време на този земен живот, в най-високите сфери на духовните светове – а другия път, за най-високата цел на човешкия дух: след този земен живот и може би чак след дълга подготовка в духовния свят да се сдобие с нов носител на живота, който единствен може да му позволи да изживява себе си съзнателно и дейно в най-вътрешното Лоно на духовното царство. –

 

     Тук трябва да се имат предвид различни, следващи едно след друго състояния.

     Първото е пробуждането на човешкия дух от неговия сън в човека-животно, при което той, събуждайки се от нощта на незнанието, предусеща, че не е от тази земя: че произлиза от една жизнена сфера, където животът се формира по закони, различни от законите, управляващи този свят на земните явления. – Оттук, като втора степен, следва устремяването към Прасветлината, от която, предаван от стъпало на стъпало през йерархично подредения живот на Духа, води праначалото си във вечното Битие животът на човешкия дух.

     А тази устременост може да намери осъществяване още по време на този земен живот, когато една „духовна искра“, един лъч от Прасветлината – проведен надолу през всички йерархични стъпала на духовния живот, – сътвори в човешкия дух и от силите на този човешки дух един духовен организъм, съединяващ човешкия дух с тази божествена „духовна искра“ или „еманация“ на Прасветлината, която той осъзнава тогава в себе си като свой „жив Бог“.

     Сега той е постигнал най-непоколебима сигурност в нещо, което преди само е предусещал: той е осъзнал своя живот в Духа и от Духа!

     Но той съвсем не е още способен да встъпи съзнателно и дейно и в онова висше духовно царство, от което сам някога се е откъснал чрез насочеността на волята си при своето „падение“ от високото съзнание, захвърлило го в този свят на земните явления. –

     За това е нужно друго; дори след като той престане вече да носи дрехата на тази земя и се озове в духовно тяло след земната смърт на плътта си, жив и осъзнат в нисшите сфери на духовния живот, онова най-високо, най-вътрешно от проявените духовни царства – „царството Божие“ в най-висш смисъл – ще си остане все пак дотогава недостъпно нему, докато не „се роди отново“ в него: отново заченат от духовно семе – от изначалните води на живота в Духа.

 

     „Раждането“ в света на земните явления е резултат от непрекъснатото възобновяване на животинското съществувание и единствено това раждане прави възможно осъзнаването и дейността в този свят на земните явления.

     Който не се роди в него, не може да попадне тук по друг начин: – този свят си остава затворен за неродения там даже ако той знае за него.

     Така даден човешки дух не може да попадне и в никой от световете на духовните явления (а всичко, което живее в царството на Духа, схваща себе си само като духовно явление), освен ако не се роди в него.

     Поначало човешкият дух, заченат от Бога, е отвеки „роден“ в това най-вътрешно „царство Божие“, но е оставил духовния си, богороден организъм – нека запазим тази образна представа – в най-вътрешното царство на Духа, където този организъм се е слял със силата на Божеството, така че е необходимо индивидуално „прераждане“, за да може човешкият дух отново да се озове осъзнат и действуващ в това „царство Божие“.

     Дотогава човешкият дух, дори и постигналият най-високо развитие чрез земния живот, осъзнава само себе си и своя жив Бог, и след „смъртта“ на земното си тяло се озовава само в онези нисши духовни светове, за които му се е запазил организъм в зародиш дори след падението му в животинския свят на явленията – като единствена духовна форма на съществувание, която той все още притежава тук и която може да развива чрез своето поведение в земния живот.

     Единствено за тази най-висока и крайна цел Учителят изрича, според автора на древното евангелие, думите:

     „ДОКАТО ЕДИН ЧОВЕК НЕ СЕ РОДИ НАНОВО ОТ ВОДАТА В ДУХА – ОТ ДУХОВНО СЕМЕ –, ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА ВЛЕЗЕ В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ.“

     И за да подсили и поясни още повече тези думи, той продължава да цитира Учителя:

     „КОЕТО ОТ ПЛЪТ СЕ РОДИ, ТО Е ПЛЪТ; А КОЕТО ОТ ДУХА СЕ РОДИ, ТО Е ДУХ.“

     За да няма никакво съмнение, че и в двата случая става въпрос за създаване на истински организъм, било от плът или от Дух…

 

     А единствените човеци на тази земя, които са постигнали това „новорождение“ в Духа още по време на земния си живот и поради това едновременно със способността си да се изживяват в света на земните явления живеят и действуват съзнателно и в най-вътрешното царство на Духа, са Светещите на Прасветлината, към които се е числял и възвишеният Учител от Назарет. – Само такъв един човек може да изрече с основание за себе си и своите братя думите:

     „НИЕ ГОВОРИМ ОНОВА, КОЕТО ЗНАЕМ, И КАКВОТО СМЕ ВИДЕЛИ, ЗА НЕГО СВИДЕТЕЛСТВУВАМЕ.“

     Както и следните думи, отнесени по-късно към един допълнително прибавен разказ, където са станали почти неузнаваеми:

     „ВИЕ СЕ КЛАНЯТЕ НА НЕЩО, КОЕТО НЕ ПОЗНАВАТЕ, НИЕ ОБАЧЕ ЗНАЕМ НА КАКВО СЕ КЛАНЯМЕ!“

     Подобно на възвишения Учител, и всеки от Светещите в Прасветлината трябва да свидетелствува:

     „АЗ И ОТЕЦ СМЕ ЕДНО. КОЙТО ВИЖДА МЕНЕ, ТОЙ ВИЖДА И ОТЦА.“

     Защото „Отец“ в Прасловото няма друго самопроявление на тази земя освен Светещия на Прасветлината, когото той е подготвил за тази цел и на когото от себе си е създал, още докато Светещият живее в земно тяло, онази духовна форма, която му позволява да се осъзнае в света на духовните явления, без да го откъсва от този земен свят. –

     Така той наистина остава „единороден Син“ на „Отца“ в Прасловото! – – –

 

     От своето осъзнато самоизживяване като духовен „Син“ на вечния , духовен „Отец“ в Прасловото: – от своето осъзнато встъпване в света на духовните явления – възвестява Учителят чистото учение.

     „НАИСТИНА ВИЕ МЕ ПОЗНАВАТЕ И ЗНАЕТЕ ЗА МОЯ ПРОИЗХОД; НО АЗ НЕ СЪМ ОТ СЕБЕ СИ ДОШЪЛ – НЕ ОНОВА, КОЕТО ПО ЗЕМНИЯ СИ ПРОИЗХОД СЪМ, МИ ДАВА ПРАВОТО ДА ПОУЧАВАМ И ДА ВИ ГОВОРЯ ТАКА, – А МЕ Е ИЗПРАТИЛ ЕДИН ИСТИНЕН, ЕДИН, КОГОТО ВИЕ НЕ ПОЗНАВАТЕ.“

     „МАКАР АЗ САМ ДА СВИДЕТЕЛСТВУВАМ ЗА СЕБЕ СИ, СВИДЕТЕЛСТВОТО МИ Е ИСТИНСКО, ЗАЩОТО АЗ ЗНАЯ ОТКЪДЕ СЪМ ДОШЪЛ И КЪДЕ ОТИВАМ.“

     „ДА, КОЙТО МЕ Е ПРАТИЛ, Е СЪС МЕНЕ, И ТОЙ НЕ МЕ ОСТАВЯ САМ, ТЪЙ КАТО АЗ ВИНАГИ ПРАВЯ, КАКВОТО Е НА НЕГО УГОДНО.“

 

     И с непоклатимата сигурност, че в своето обкръжение той е единственият, който знае какво е нужно, за да бъде земният човек готов, когато удари неговият „последен час“ в този земен свят, за своето вечно „раждане“ в света на духовните явления, той изрича могъщите думи:

     „АЗ СЪМ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ. НИКОЙ НЕ ДОХОЖДА ПРИ ОТЦА, ОСВЕН ЧРЕЗ МЕНЕ!“

     Защото заченатият от Духа, когото той нарича „Син“ и като какъвто изживява себе си в качеството си на Светещ на Прасветлината, е един и същ за всеки човешки дух и само в него човешкият дух може да добие непреходен живот в духовния свят. Този живот изживява самият той, и за него казва:

     „ДАДЕНОТО МИ ОТ ОТЦА Е ПО-ГОЛЯМО ОТ ВСИЧКО, И НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ГО ИЗТРЪГНЕ ОТ РЪКАТА НА МОЯ ОТЕЦ.“

 

     Но не заради себе си само иска той непреходен живот, затова изрича думите:

     „КОЙТО ВЯРВА В МЕНЕ, ВЯРВА НЕ НА МЕН, А НА ОНОГОВА, КОЙТО МЕ Е ПРАТИЛ.

     АЗ ДОЙДОХ КАТО СВЕТЛИНА В СВЕТА, ТА ВСЕКИ, КОЙТО ВЯРВА В МЕНЕ, ДА НЕ ОСТАНЕ В ТЪМНИНАТА.

     ЗАЩОТО НЕ ОТ СЕБЕ СИ ГОВОРЯ АЗ, А МОЯТ ОТЕЦ, КОЙТО МЕ ИЗПРАТИ, МИ НАРЕДИ КАКВО ДА ГОВОРЯ И КАК ДА ПОУЧАВАМ.

     И АЗ ЗНАЯ, ЧЕ НЕГОВАТА ПОВЕЛЯ ИЗХОЖДА ОТ ВЕЧНИЯ ЖИВОТ.

     ЗАТОВА КАКВОТО ГОВОРЯ, ГОВОРЯ ГО ТАКА, КАКТО МИ ГО Е КАЗАЛ ОТЕЦ.“

 

     А както в Светещия на Прасветлината още през време на този земен живот „Отец“ се самопроявява в „Сина“, – както Светещият изживява себе си като „Син“ на вечния „Отец“, на високия духовен глава на всички Светещи на земята, от който и във който живее в абсолютно единение всеки член на тази духовна общност, така чрез него в земночовешко самопроявление се разкрива само този „Отец“, изначално заченатият Човек на Вечността в Прасловото. – –

     „КАКТО ОТЕЦ ИМА ЖИВОТ ОТ СЕБЕ СИ, ТАКА ТОЙ ДАДЕ ЖИВОТ ОТ СЕБЕ СИ И НА СИНА.“

     И както Моисей издигнал бронзовата змия в пустинята, за да може всеки, който с вяра вдигне поглед към нея, да оцелее, така и образът на „Сина човечески“, на Светещия, трябва да бъде „издигнат“ над всичко друго в човека на тази земя, със съзнателната вяра в истината, че самата Прасветлина е тази, която в своето самоизричане като Праслово „изговаря“ вечния, празаченат Човек на Духа, който остава вечно в своето светло зачатие в Прасловото и става „Отец“ на Светещите, за да може човешкият дух на тази земя да получи чрез тях отново вест за своята Прародина и за пътя на завръщане към нея. –

     „КАКТО МОИСЕЙ ИЗДИГНА ЗМИЯТА В ПУСТИНЯТА, ТЪЙ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ИЗДИГНАТ СИНЪТ ЧОВЕЧЕСКИ – ВЕСТИТЕЛЯТ ОТ ЦАРСТВОТО НА ДУХА – КАКТО И НЕГОВОТО ВЕСТИТЕЛСТВО, ТА ВСИЧКИ, КОИТО ВЯРВАТ В НЕГО, ДА НЕ СЕ ПОГУБЯТ – В ТРАЕЩА ЕОНИ НОЩ НА НЕВЕДЕНИЕ, – А ДА ИМАТ ЖИВОТ.“

 

     И още веднъж, за да покаже, че потвърждение получава само онзи, който така се уповава на Светещите на Прасветлината, както е трябвало да се уповават на чудотворната змия на Моисей искащите да оцелеят, авторът на древното послание цитира следните думи на Учителя:

     „КОГАТО ИЗДИГНЕТЕ СИНА ЧОВЕЧЕСКИ, ТОГАВА ЩЕ РАЗБЕРЕТЕ, ЧЕ АЗ СЪМ ТОЗИ СИН, ЧЕ НЕ ВЪРША НИЩО ОТ СЕБЕ СИ – КАТО ЗЕМЕН ЧОВЕК, ПО СВОЯТА ЧОВЕШКА ПРИЩЯВКА, – А ГОВОРЯ КАКВОТО МОЯТ ОТЕЦ МЕ Е НАУЧИЛ.“

     Непрекъснато се подчертава, че Светещият на Прасветлината, в когото намира земно проявление най-високата способност за духовно преживяване, достъпна за един човек на тази земя – който успява да свърже най-възвишената духовност с животното, – учи не на своята собствена земночовешка мъдрост, а говори от пълнотата на разкритото му чрез „Отца“ познание.

     „МОЕТО УЧЕНИЕ Е НЕ МОЕ, А НА ОНОГОВА, КОЙТО МЕ Е ПРАТИЛ. КОЙТО СЕ РЕШИ ДА ПОСТЪПВА ПО НЕГОВАТА ВОЛЯ, ТОЙ ЩЕ РАЗБЕРЕ ДАЛИ ТОВА УЧЕНИЕ Е ОТ БОГА, ИЛИ САМО ОТ СЕБЕ СИ СЪМ ГОВОРИЛ.“

     С това се изтъква, че необходимо условие за всяко потвърждение на учението на Светещия е ученикът не само да разбира неизмеримото значение на факта, че един смъртен човек може да свидетелствува за най-вътрешното царство на Духа, но и да постъпва по законите на Духа, възвестени от Светещия единствено по „волята“ на неговия „Отец“ и в хармония с него.

 

     Но действията на Светещия не се ограничават единствено с този външен свят на физически-сетивните явления.

     Той действува също така и в най-вътрешното царство на Духа – в царството на причините – както впрочем и на тази земя, а и в онези нисши духовни светове, в които човешкият дух отива, след като напусне тази земя, и тази своя дейност Учителят възвестява с думите:

     „ИДЕ ЧАС И ДОШЪЛ Е ВЕЧЕ, КОГАТО МЪРТВИТЕ ЩЕ ЧУЯТ (ЧРЕЗ МЕН) ГЛАСА НА СИНА, И КОИТО ГО ЧУЯТ, ЩЕ ОЖИВЕЯТ – ЗАЩОТО ТЯХ СВЕТЕЩИЯТ МОЖЕ ДА ВЪЗКРЕСИ: – МОЖЕ ДА ПОДГОТВИ ЗА НОВОТО ИМ РАЖДАНЕ В ДУХА, КОЕТО ЩЕ СЕ ИЗВЪРШИ ОТ ОТЦА.“

     Но за да не си помисли някой, че той, като „Син“ на Отца, е свободен да постъпва както си иска, Светещият казва:

     „СИНЪТ НЕ МОЖЕ ДА ВЪРШИ НИЩО ОТ СЕБЕ СИ, ОСВЕ ТОВА, КОЕТО ВИЖДА ОТЕЦ  ДА ВЪРШИ; ЗАЩОТО ВСИЧКО, КАКВОТО ВЪРШИ ОТЕЦ: ПО СЪЩИЯ НАЧИН ГО ВЪРШИ И СИНЪТ.

     НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ДОЙДЕ ПРИ МЕН, АКО ОТЕЦ, КОЙТО МЕ Е ПРАТИЛ, НЕ ГО ПРИВЛЕЧЕ ДО МЕН, ЗА ДА ГО ВЪЗКРЕСЯ В ПОСЛЕДНИЯ МУ ДЕН.“

 

     Но никой човешки дух не може да постигне непреходен живот в царството на Духа, ако не вярва, че ще намери този живот. –

     И единствено за тази вяра, която трябва да бъде едно сигурно в себе си упование, е говорил някога Учителят във връзка със своето учение, донесло на тази земя чрез устата на един човек цялата сигурност на духовния свят:

     „А ТОВА Е ХЛЯБЪТ, КОЙТО СЛЕЗЕ ОТ НЕБЕТО, ТА КОЙТО ЯДЕ ОТ НЕГО, ДА НЕ УМРЕ.“

     Някога тези думи са стояли на същото място, на което е казано:

     „КОЙТО ВЯРВА В МЕН, ОТ НЕГОВОТО ТЯЛО ЩЕ ЗАСТРУЯТ ЦЕЛИ РЕКИ ЖИВА ВОДА. – ТОЙ САМ ЩЕ ТВОРИ ПО-НАТАТЪК ОТ СЕБЕ СИ ДУХОВНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ В СВЕТА НА ДУХОВНИТЕ ЯВЛЕНИЯ: ЗАЩОТО ЗА „ТЯЛОТО“ НА РОДЕНИЯ В ДУХА СТАВА ДУМА ТУК.“

     И за същото това „тяло“ на родения в Духа Учителят казва, че това именно „тяло“ в света на духовните явления е така „реално“, както „плътта“ и „кръвта“ в тази земна форма на проявление, така че само онзи може да има съзнателен живот в Духа, който стане притежател на това духовно тяло.

     „АКО НЕ ПРИДОБИЕТЕ ПЛЪТТА НА СИНА ЧОВЕЧЕСКИ И НЕГОВАТА КРЪВ НЕ ПРЕБЪДЕ ВЪВ ВАС, НЕ ЩЕ ИМАТЕ ЖИВОТ В СЕБЕ СИ.“

 

     Всичко в стигналия до нас вариант на това евангелие, там, където думата „хляб“ се смесва с думите за „плътта“ и „кръвта“, е плод на по-късно преработване и на грижливо обмислена добавка.

     Словата за духовното „тяло“ изглеждали много подходящи за опора на новия „култ“, възникнал на базата на култовите практики на мистичните верски общини, разпространени по онова време навсякъде в Ориента.

     Така думите на Учителя били видоизменени по такъв начин, че говорели сякаш за неговата земна плът и земна кръв, а не за онова, което било носител на духовното съзнание в най-вътрешното царство на Духа, както плътта и кръвта носели неговото земно съзнание тук на земята. – –

     После тази тяхна верска представа била повторена при преписа на текста в многократни парафрази, при което се оказала тясно свързана и с думите за „хляба небесен“.

 

     Наистина между по-късните създатели на литургията и ритуалите на новия култ е имало някои високопросветлени „зналци“; но те трябвало да се съобразяват с вече съществуващото и се стараели да изправят чрез тълкуване онова, което по същество виждали като дълбоко вкоренено заимствуване от чужди култове.

     Някои от тях били в края на краищата отлъчени като „еретици“, а тълкуванията на останалите били приети само дотолкова, доколкото това било възможно, без да бъдат застрашени наследените от древните езически култове учения, на които новият култ дължал мистичния си ореол.

     Но съвсем не е „случайно“, че дори запазилият се до наши дни текст на това евангелие единствен не повтаря разказа на трите по-стари евангелия за уж казаните при последната пасхална вечеря от Учителя думи, станали опора на същия култ! – –

     А с какво тържествено подчертаване би възпроизвел тия думи при пасхалната вечеря тъкмо този автор, на когото били приписани изопачените думи на Учителя за неговата земна плът и кръв: за „плътта“ му, която да стане „наистина храна“, и „кръвта“ му, която да стане „наистина питие“, – ако на това фалшифицирано място беше стояла, записана от неговата ръка, макар и една-единствена фраза с донякъде подобен смисъл!

     Той обаче съзнавал много добре, че тук в името на възвишения Учител били извикани на нов живот представи от древните езически култове. – – –

     Тъкмо по това се е отличавало духовното прозрение, в което е живял и в което е искал да утвърди своите, от учението и външния култ, увили се като паразити около името на Учителя и успели по времето, когато хронистът записвал своето послание, да отбележат вече немалко успехи, тъй като се стараели по всякакъв начин да съгласуват мъдростта на Учителя с вярванията на мистичните култови общини.

  

     Цялото древно послание може да се разбере само ако се знае, че то е било писано, за да изтъкне антагонизма между чистото учение на възвишения Учител, достъпно по всяко време само за малцина, и новата религиозна догма, която все повече завладявала духовете и намирала все по-широко разпространение не на последно място затова, защото така успяла да свърже новото с традиционното, че всички мистични учения от онова време намерили нова изява в нея.

     Но тъй като към тези вярвания били примесени някои свещени и за учениците на Иоан думи на Учителя, авторът искал чрез своя завет да предпази колебливите членове на своя малък духовен кръжец от надвисналата опасност да бъдат погълнати от външния култ. –

     Но неговото послание нямало траен успех по отношение на целта, която си било поставило.

     Последните привърженици на учениците на Иоан били принудени да се огънат пред новия външен култ и обявени от вярващите в този култ за „еретици“, те се укрили, така че само едно поколение по-късно не останал вече никой, който да живее в чистото учение.

 

     Тогава, след като този древен завет попаднал в ръцете на ревностните и благочестиви защитници на новия култ, ту един, ту друг от тях намирал повод да добави към текста, добросъвестно считан за дело на апостол Иоан, всичко, което го правело колкото може по-подходящ да бъде четен на събиранията като учебен текст.

     В онези първи времена на новата вяра „словото на Писанието“ не се радвало на онова страхопочитание, което му било засвидетелствувано по-късно.

     Много по-голямо значение имал култът към новия Бог-Спасител, както и защитата на вярата от юдеите и езичниците.

     Така редица текстове били необмислено променени съобразно с нуждите на култа, опитващ се да даде ново тълкуване на формите на древните мистерийни култове, а новопокръстените юдеи и езичници, влизащи в състава на новото култово общество, променили също така необмислено и всичко в тези съобщения, което можело според тях да се стори съмнително на предишните им побратими по вяра.

     Те били неизменно убедени, че по този начин служат само на разпространението на “правата“ вяра и действуват в крайна сметка изцяло според замисъла на старите хронисти.

     Затова е просто чудо, че въпреки всичко са се запазили  тук-там следи от оригиналния текст, макар и първоначалният смисъл на голям брой отделни думи да се е превърнал днес едва ли не в своята противоположност.

     Но който се вдълбочава повече, давайки си труда да отстрани натрупванията, може и днес още да открие основите на един древен Храм, където някога бе намерило своето осъществление чистото учение, предадено от Учителя, като Светещ на Прасветлината, на неговите най-близки ученици.




– – – – – – –
Източник: "Мъдростта на Иоан" издателство "Хелиопол"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 416042
Постинги: 376
Коментари: 419
Гласове: 2833
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031