Да се възстанови първоначалният вид на този древен завет е невъзможно дори за духовно зрящия, пред когото, при духовното съзерцание на неговия изначален смисъл, се разкрива по-скоро първичното съдържание, и то съвсем не чрез думите на онзи древен език, на който е бил написан оригиналът. – Духовното съзерцание, достижимо само при будни, – едва ли не свръхбудни сетива, изисква от съзерцаващия, който е все още обвързан със законите на тази земя чрез своята земна форма на проявление, такива неимоверно големи усилия, просто за да запази нагласата си към съзерцаваното, че стойността на резултата далеч не би могла да се сравни с изразходваните сили, необходими за постигането на този резултат, ако някой би пожелал да възпроизведе без празноти първоначалния смисъл на целия оригинален ръкопис. Малцината познаващи единствено от опит такова съзерцание – а то е възможно само за действуващите още в земна дреха тук на тази земя „Светещи на Прасветлината“, – знаят за дългогодишното изразходване на сили, което е необходимо условие, за да съзрат в яснотата на собственото си преживяване, какво е носил в себе си даден човешки дух от древността, когато е полагал усилия да придаде форма на своята творба.

     Това вътрешно съзерцавано преживяване трябва след това да намери нова изразна форма чрез думите на съзерцаващия, за да може той да посочи по своя собствен начин на словесно изразяване истинския смисъл, вложен от първия му създател, в словесна форма, която да е достъпна за неговите съвременници, дори ако при това съвсем не се откаже да се възползва и от ония думи, които вижда запазени в отделни текстове все още в тяхната първоначална форма.

     Хората, които считат „словото на Писанието“ за „божествено“, ще видят в това само едно кощунствено „фалшифициране на Писанието“, а пък онези, които и без друго знаят, въз основа на собствени изследвания, как в действителност стои въпросът за „божествеността“ на древния, грубо изопачен текст, въпреки това ще сметнат в най-добрия случай за бълнуване едно ново възпроизвеждане, което, без да посочва външни „доказателства“ на своите открития, би се обявило за резултат на духовно съзерцание. –

     И все пак в тази книга се налага да възпроизведа – макар и само откъслечно – някои неща от древния текст, и аз ще ги възпроизведа такива, каквито те по смисъл се разкриват пред духовно съзерцаващия. Далеч съм обаче от всяко намерение да засягам благочестивата вяра, която ощастливява простодушно вярващия и която – ако той заслужава това – може и в най-причудливата форма да го доведе до истината.

     Също така далеч съм и от глупавата мисъл да препоръчам даденото от мен в тази книга на вниманието на научните изследвания, макар и да имам достатъчно вътрешни основания да заявя тук, че без съмнение немалко древни ръкописи очакват своите откриватели, а веднъж открити, те ще докажат и външно истинността на възпроизведените от мен текстове…

     Нека първо покажа тук как безскрупулно са се разпореждали онези първи ревностни привърженици на новия култ, в чиито ръце някога е попаднало древното послание, с неговия текст.

     Неизвестният автор на този завет бе някога написал – по смисъл – следното:

     „В НАЧАЛОТО Е СЛОВОТО, И СЛОВОТО Е В БОГА И БОГ Е СЛОВОТО.

     ВСИЧКО СЪЩЕСТВУВА САМО В НЕГО, И ВЪН ОТ НЕГО НЕ СЪЩЕСТВУВА НИЩО: И НАЙ-НЕЗНАЧИТЕЛНОТО ДОРИ. В НЕГО ВСИЧКО ИМА ЖИВОТ, И НЕГОВИЯТ ЖИВОТ Е СВЕТЛИНАТА НА ЧОВЕЦИТЕ.

     СВЕТЛИНАТА СВЕТИ В ТЪМНИНАТА, И ТЪМНИНАТА НЕ МОЖЕ ДА Я УГАСИ.

     СВЕТЛИНАТА Е В СВЕТА, И СВЕТЪТ Е ОТ НЕЯ СТАНАЛ; НО СВЕТЪТ НЕ Я ПОЗНАВА.

     ТЯ Е В СВОИТЕ СИ, НО СВОИТЕ НЕ Я ПРИЕМАТ.

     А НА ВСИЧКИ, КОИТО Я ПРИЕМАТ, ТЯ ДАВА СИЛАТА ДА СТАНАТ ЧАДА БОЖИИ: ЗАЧЕНАТИ НЕ ОТ КРЪВ, НИТО ОТ ПОХОТ ЖЕНСКА, НИТО ОТ ПОХОТ МЪЖКА, А ОТ БОГА ЗАЧЕНАТИ, ОТ ПЪЛНОТАТА НА БЛАГОДАТТА И ИСТИНАТА.“

     Първоначално целостта на този текст не била нарушавана от никакво прекъсване, като авторът имал единственото намерение чрез тези думи, намиращи се в най-тясна връзка с разпространеното по онова време учение за „Логоса“, да даде на верните си последователи, към които бил отправен неговият завет, едно ясно указание в какъв смисъл е очаквал да се разберат по-нататъшните му думи.

     И чак тогава той започнал да излага своето тълкуване на заетия от старозаветните книги разказ за Кръстителя, тъй като не само се чувствувал противопоставен на учениците на Кръстителя, все още срещани по онова време, но и държал да покаже на своите, че спасението не може да се постигне нито чрез строгия аскетизъм, проповядван някога от Кръстителя като пратеник на една мистична секта, нито чрез кръщаването с вода в новия култ, нарекъл се на името на възвишения Учител.

     А наред с това искал да се противопостави и на заблудата, че възвишеният Учител бил – както твърдяло по-старото предание – най-напред ученик на Кръстителя, преди сам да започне да поучава.

     И той разказал как учениците на Кръстителя напускат учителя си, след като Кръстителят бил принуден да признае, че докато той кръщава с вода, Иехошуа умее да кръщава с Дух.

     Ето какво гласели – по своя смисъл – първоначалните думи:

     „ИМАШЕ ЕДИН ЧОВЕК, ИМЕТО МУ БЕ ИЕХОХАНАН.

     И ТОВА СТАНА ВЪВ ВИТАНИЯ, ОТВЪД ИОРДАН, КЪДЕТО ИЕХОХАНАН КРЪЩАВАШЕ.

     ИЕХОХАНАН КАЗВАШЕ:

     АЗ КРЪЩАВАМ С ВОДА; НО ПОСРЕД ВАС СТОИ ЕДИН, И ВИЕ ГО НЕ ПОЗНАВАТЕ: ТОЙ ЩЕ КРЪЩАВА С ДУХ!

     НЕДОСТОЕН СЕ ЧУВСТВУВАМ ДОРИ РЕМЪЦИТЕ НА САНДАЛИТЕ МУ ДА РАЗВЪРЖА.

     А ДРУГ ЕДИН ДЕН ИЕХОХАНАН СТОЕШЕ ТАМ С ДВАМА ОТ УЧЕНИЦИТЕ СИ.

     И КАТО ВИДЯ ДА МИНАВА ИЕХОШУА, РЕЧЕ:

     ТОЙ Е ТОВА!

     АЗ САМИЯТ НЕ ГО ПОЗНАВАХ; НО ОНЗИ, КОЙТО МИ ВЪЗЛОЖИ ДА КРЪЩАВАМ С ВОДА, МИ КАЗА:

     ЩОМ ВИДИШ, ЧЕ НАД НЯКОГО СЛИЗА ДУХ И ОСТАВА В НЕГО: ТОЙ Е ОНЗИ, КОЙТО ЩЕ ДОЙДЕ С ДУХ ДА КРЪЩАВА.

     И ИЕХОХАНАН ЗАСВИДЕТЕЛСТВУВА И РЕЧЕ:

     ВИДЯХ ДУХ ДА СЕ СПУСКА НАД НЕГО, КАКТО КАЦА ГЪЛЪБ, И ДУХЪТ ОСТАНА В НЕГО.

     И ДВАМАТА УЧЕНИЦИ ГО ЧУХА ДА КАЗВА ТОВА И ТРЪГНАХА СЛЕД ИЕХОШУА.“

     Ако някой преводач разполагаше днес с оригиналния текст, той може би щеше да възпроизведе изреченията под друга форма, но не би могъл да открие друг смисъл в тях.

     Авторът на това древно послание съвсем не се е стремял формата на неговия разказ да се покрива със съобщенията, които са се опитвали са го представят като потвърждение на това, че в лицетона Учителя Кръстителят бил познал и възвестил „Месията“. Тук липсват и много други неща, намиращи се днес на същото място в стигналия до нас вариант на текста.

     А липсващото тук било добавено в стигналия до наши дни текст от същите мозъци, които така преобразили първоначалния текст, че за Кръстителя се споменава още в първите думи, даващи, така да се каже, тон на цялото послание.

     Чрез най-различни промени те се стараели да уеднаквят първоначалния текст с по-ранните, станали свещени за тях съобщения.

     Онова, което в началото на новия култ се наричало „препис“, било всъщност парафраза и всеки нов преписвач не виждал нищо лошо и некоректно в опитите си така да измени текста, че да го превърне в опора на собствените си религиозни представи.

     По такъв начин текстът на целия завет бил многократно подлаган на изменения, преди да възникне онзи текст, който лежи днес в основата на всички стигнали до нас варианти. Може да се съжалява, че оригиналът не се е съхранил; но никой не бива – подтикван от своите желания – да се опитва на всяка цена да запази стигналото до нас в този му вид, тъй като трябва да е наясно, че измененията и добавките са много повече от запазените думи, останали верни на оригинала. – –

     Само който приеме вътрешно учението, което Учителят е дал някога на верните си последователи и което било още живо в малкия кръг, за който бил предназначен първоначалният текст, – само той може с пълна сигурност да почувствува кое носи още печата на оригинала и кое е благочестива фалшификация.

     Докато не бъдат открити някои запазени древни ръкописи, стоящи по-близо до оригинала от стигналия до нас текст, това ще си остане единственият път за постигане на яснота по тези неща.




– – – – – – –
Източник: "Мъдростта на Иоан" издателство "Хелиопол"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Преводач: Борис Стоянов