Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2018 19:46 - Мъдростта на Иоан: Финалът
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 297 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Финалът

 

     Най-великото дело, извършено някога от един човек на земята – освобождаването на съдбата на земния човек от космично обвързване, – е било осъществено чрез кръстната смърт на Голгота! –

 

     Нека разкажем сега какво е станало след земната смърт на Учителя, тъй като тук истината неизбежно е претърпяла още в най-ранно време благочестиво-фантастични преиначавания, скрили истинските събития от всички по-късни времена. –

     Наистина благочестивата легенда носи в себе си ядката на истината и този, който може да я схване под нейната обвивка, няма да остане излъган.

     Наистина Светещият е „възкръснал“ от земния си гроб; само че при това „възкресение“ земното му тяло не е могло да бъде вече носител на неговата същност.

     Наистина Светещият и днес още е при тази Земя, видим за своите действуващи в земно тяло братя в един духовен организъм, отговарящ напълно на земния му образ, в който са го познавали някога неговите ученици. – Но всичко това не може, разбира се, да попречи земните събития след смъртта на Учителя да запазят важността си за потомството.

     Затова нека опиша сега какво се разкрива пред духовния поглед на зрящия, още повече че сърцевината на благочестивата вяра, ощастливявала хората в течение на столетия, в наши дни не се нуждае вече от обвивката, дори тъкмо тази обвивка я поставя в опасност да не бъде разбрана от онези, които я търсят. –

     Ето какво всъщност е станало.

 

     Знатните приятели на Учителя положили веднага след смъртта му всички усилия да получат чрез римския прокуратор неговото тяло, след като всичките им дотогавашни опити да му спестят пътя към Голгота останали напразни.

     А прокураторът – и без това добре настроен към приятелите на Учителя и изпълнен с презрение към духовенството, успяло да го застави да изпрати на смърт човек, в чието лице той не виждал никаква опасност за империята – с най-голяма готовност предал на тези хора техния покойник, след като не можал, въпреки най-доброто си желание, да им го върне преди това жив.

     Но когато свещениците чули за това, те – сигурни, че прокураторът няма да им обърне внимание – се втурнали при началника на градската стража и издействували да им бъдат дадени войници, които да пазят гроба; защото много се страхували, че в противен случай последователите на покойника ще се съберат да го оплакват на гроба му и ще обърнат яростта си накрая срещу свещениците. И така гробът получил римска охрана, имаща за задача да предотврати каквото и да било събиране на хора около него.

 

     Но по онова време – скрити някъде наблизо в юдейската планина – още живеели възвишените братя на Учителя – които го били някога обучавали и усъвършенствували до неговото просияване като един от своите. По време на земната си дейност възвишеният Учител често се срещал с тях насаме, често ги посещавал в местата на тяхното усамотение.

     Те знаели какво го е сполетяло, но не можели да го спасят; защото неговата духовна вина: че той – макар и само за миг – бе поискал да постави в своя услуга външната земна власт, бе откъснала съдбата му от онова висше духовно ръководство, под което тя се е намирала и което бе водило някога и него, преди той да се бе оставил при влизането си в Иерусалим да бъде за кратко време подведен от настойчивите молби на онези, които виждали в него свой спасител от външното потисничество.

     Преобразяването на законите в невидимата Земя, което той самият осъществил чрез своя акт на Любов на Голгота, щяло да му спести съдбовния край, ако някой друг го беше осъществил преди него.

     Но тъй като тази промяна е можела да се осъществи едва в последния му час именно от него, неговите възвишени братя били принудени, изпълнени с болка и все пак ликуващи вътрешно в очакване на неговата победа, да го оставят да извърви страдалческия си път. – –

 

     Те знаели, че е положен в гроб, а самият той бил жив и близък за тях в духовното си тяло.

     Така те направили каквото трябвало да се направи, напълно с неговото съгласие и по неговата воля, за да не се създаде глупав култ около земните му останки.

     Между тях имало един, който владеел изкуството при най-обикновен разговор да приспива с магически сън събеседниците си.

     Той отишъл пръв при стражите на гроба и понеже бил облечен като римски големец, стражите отговаряли почтително на неговите въпроси, докато езиците им надебелели и те потънали накрая в дълбок хипнотичен сън.

     Сега дошло време той да извика и останалите си братя, които чакали недалеч от там.

     Не без известно усилие те отворили гроба и внимателно извадили тялото. Положили го, както било завито, върху две дълги парчета плат, които носели със себе си, подлагайки едното под него и опирайки торса на другото.

     Те веднага понесли в светлата лунна нощ скъпия нелек товар и с много усилия го изкачили в планината, до един скалист овраг, предварително избран за тази цел, – където предния ден била издигната клада; тук ги очаквали още двама от възвишените братя.

     Тези братя били знатни мъже от чужд произход – дошли някога далеч от изток, – и по обичая на своя народ те изгорили скъпите останки на това място, където нямало опасност да бъдат смущавани от никого. А и сиянието на луната поглъщало всеки отблясък на пламъците, още повече че надлъж и шир в тази пустош не живеел никой, така че нямало кой да обърне внимание на огъня, дори той да не бил достатъчно скрит в оврага.

 

     А когато в утринното зарево огънят угаснал, високите братя грижливо събрали всичко, което било останало от тялото, увили го кърпи и го отнесли чак до река Иордан, за да предадат там последните останки от земната дреха на Учителя на водите на тази река, както изисквал обичаят на техния народ.

     След завръщането си те останали още дълго време на своето скрито място в планината, навестявайки от време на време учениците на възвишения Учител, които след отделянето му от видимия свят останали духовно свързани с него.

     Дванадесет луни по-късно те напуснали завинаги земите на Палестина, отивайки на изток: в родната си страна – недалеч от най-високата планина на света…

 

     Те били всъщност онези „влъхви“ от Изтока – онези свети царе и царствени свещеници, – които „видели“ някога „далеч на изток“ „звездата“ на младия дърводелец от Галилея и дошли да го напътствуват, докато не станал в състояние сам да схване своята мисия, макар и да не са коленичили, както иска да ни внуши по-късното предание, пред люлката на младенеца, за да му поднесат своите дарове. –

     Преданието само разказва по своему онова, което малцината най-приближени до Учителя били научили от самия него, доверявайки го по-късно в дълбока тайна на дошлите при тях за поучение.

     Разказът следва наистина един древен, далечен образец, но е запазил все пак чертите на истината; защото макар и възвишените братя, наблюдавали някога отблизо публичните изяви на своя нов брат, да били седем на брой, само трима от тях са били всъщност негови учители – а трима Светещи са нужни всякога, когато е необходимо да се изкове нова брънка от златната верига, която още от първите дни на това човечество трябва винаги да се самообновява във всяко ново човешко поколение. –

 

     Авторът на древното вестителство, наречено „Евангелие от Иоана“, е знаел за всички тези неща и е говорил на хора, които тайно били научили много от тях.

     Така че неговото послание предполага познаването на възвишеното учение на Учителя и ако това учение проблясва за знаещия от немалко думи, то си остава достатъчно скрито за непосветените.

     А духовният закон е изисквал по онова време скритост.

 

     Но и в действието на Духа има времена на отлив и времена на прилив: – времена на скритост и на откровение.

     Така днес е възможно да се говори там, където преди е трябвало да се мълчи.

     Но и днес няма никаква опасност непризвани да се доближат до тихия Храм на скритата Божественост.

     Да намерят пътя, извеждащ към този Храм, ще съумеят винаги само онези избраници, които търсят, водени от най-чисти пориви на сърцето, докато получат жадуваното водачество в собственото си „Аз“.

     Съкровени тайни ще се разкрият пред тях; но каквото и да се разкрие пред човечеството в течение на хилядолетията, то винаги ще сочи в далечината към все по-дълбоки тайни и Божеството никога няма да предостави себе си на земния човек като предмет на неговото логическо схващане. –

     Само със символи и притчи може да се говори за крайната истина!

     А за този, който не търси вече тази истина навън; който е разбрал, че тя може да стане достъпна „лице в лице“ за хората само в най-съкровената им вътрешна същност, за него символът и притчата сочат пътя и начина за проникване в тази негова същност.

     Там пред него може, ако е призван, да се разкрият още много неща, които аз съм принуден да премълча тук, а с това и пред всяко човешко ухо: – било защото човешкото слово не може да обхване широтата на онова, което би се опитало да изкаже в случая, или пък защото такова знание няма да бъде от полза за никого, ако той не го постигне отвътре, където то е единствено достъпно за него. –

 

     Онова, което имам да кажа, е строго очертано за мен.

     Аз мога да се старая да изкажа само онова, което ми е възложено да изкажа, за да може Светлината отново да проникне в мрака.

     В тези дни навсякъде има много хора, жадуващи за Светлина – много повече, отколкото когато и да било преди, – а и днес написаното слово, което единствено може да стигне със сигурност до тях, отдавна вече не е изложено на опасността да бъде изменено и с това фалшифицирано при преписване.

     Блажени са те, ако словото ми достигне до сърцата им и ги изтръгне от мрака, за да поемат пътя, създаден от висшата Любов, пътя, който ги води към вътрешно Възкресение! –




– – – – – – –
Източник: "Мъдростта на Иоан" издателство "Хелиопол"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415892
Постинги: 376
Коментари: 419
Гласове: 2832
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031