Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.10 19:49 - Култова магия и мит: Заключение
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 77 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 15.10 21:12


 Заключение

 

Човешкият дух, загубил се сам в необуздано предявяващото своите изисквания "животно", остава все пак завинаги свързан със своята духовна Прародина, дори когато не си дава сметка за това.

     И в най-дълбокия мрак при него от време на време се връща един ефирен лъч на Светлината, от която някога по собствена воля се е откъснал. В течение на няколко секунди само той бива осенен от предусещането, сякаш спомен от отдавна сънувани сънища,  че от веки веков той е нещо различно от това земно "животно", с което се чувствува много тясно обвързан и затова му е дал вечното си име. –

     Тези броени секунди пораждат в него влечението да намери отново себе си в земното животно.

 

Свикнал да се доверява само на силите на "животното", той започва да търси себе си по същия начин, по който изследва и земните неща.

     Опитът неизбежно го учи, че всяко подобно търсене на самия себе си е напразно и само сгъстява заобикалящия го вече мрак. –

     Ако не получаваше единствената действена в този случай помощ – помощта от Прародината на Духа, предлагана от натоварените с тази задача високи Помагачи, – човекът би трябвало да се откаже завинаги от надеждата да открие отново себе си, вечния човешки дух, в земното "животно" и така да удържи победа над Демона на тази земя – над "Княза на тъмнината"...

 

Меките лъчи на изначалната Светлина, стигащи от време на време до човека, са наистина в състояние да събудят у него копнеж по Светлината, но все още не могат да бъдат разбити оковите, с които "животното" е успяло да обвърже живеещия във и със него човешки дух. –

     Човекът е неспособен все още да осъзнае широтата на своя дух, неговата висота и дълбочина, защото онова, което е наричал досега свой "дух", представлява всъщност само мисловно осъзнаване на земноживотинските преживявания. –

     Тук обаче той се оказва прикован от многобройни връзки и затова възприема всичко, което не е подвластно на същите връзки, като стоящо извън него и над него. Така той си създава свой Бог и свои Богове – като носители на онова, което не може сякаш да се съчетае с неговата земна обвързаност и което той не осъзнава още като олицетворение на собствената си, вечна същина...

     Така той създава своя мит, без изобщо да се досеща, че в него всъщност е съумял да представи само историята на собственото си съществувание. –

     Така от мита той си изгражда култ, без да си дава сметка, че за земното животно, принудено най-сетне да се преклони пред човешкия дух, култът е само една "маневра" да запази все пак под тази форма своето господство...

 

Ако човекът можеше да разбере кой е той, то тогава би се свършило завинаги с властта на "животното" и на земния Демон, – но вместо това той поставя най-голямото си богатство над и извън себе си, чувствувайки все по-силно властта на "животното" и на неговия космически деспот.

     Светещите на Прасветлината, въздигнали някога култа в култова магия, се опитвали наистина да изтръгнат по този начин заблудените си човешки братя от властта на "животното", но твърде здраво държи тази власт окован човешкия дух, за да може той да я отхвърли някога напълно.

     Най-силно обичащият от тях е ходил навремето по тази земя и е поучавал с ясни слова, че на човека е дадена "всичката власт" да стане господар на "животното" и на демоничните сили и да си възвърне величието на всички създадени от самия него Богове, – ала учението му не било разбрано от хората и те го преиначили по такъв начин, че започнали да гледат на "животното" като на "враг", при това такъв враг, който можели наистина да измъчват, но не и да надмогнат напълно.

     Задушен бил опитът на някои да обединят в себе си силите на "животното" и да го накарат да им служи като на господари, както се използва товарно добиче, чиито сили трябва безспорно да се щадят и което трябва да бъде добре хранено, за да бъде насочвано със сигурна ръка натам, където ще е най-полезно за своя стопанин...

 

Свидетелството за живота на възвишения Учител се превърнало в нов мит, който веднага станал носител и на култ, изграден от останките на древно култово богатство, но позовавайки се на думите, казани някога така ясно и разбираемо от Учителя, на тези останки било произволно дадено неясно, отговарящо на собствената вътрешна обърканост на времето, тълкуване. –

     Създаденото по този начин запазва все пак своето значение и в наши дни, тъй като в него са съхранени посочените останки от древната култова магия, които иначе биха се изгубили.

     До ден днешен безброй човеци са свързани с Духа само посредством тези останки от някогашната култова магия и до тях наистина стига духовна помощ, макар същинският източник на тази помощ да е плътно скрит от погледите им зад богато изписано с образи було, което митът на тяхната вяра е изтъкал с причудливи арабески около крайната Действителност...

     Не за тези, които са готови да се задоволят с такива неща, са предназначени моите думи!

     Нека те се помъчат да запазят онова, което имат, и нека бъдат сигурни, че посоченият им от тяхната вяра път, макар да е нерядко "обиколен" и да води през мрачни бездни, един ден – след като са пребродили царството на голите символи – ще ги изведе накрая все пак до тяхната върховна цел, – стига по този път да не ги напуска изпълненият с гореща вяра стремеж да стигнат в края на краищата до Духа. –

     Към други са отправени моите слова!

     Към онези други, които остават недостъпни за всяка култова магия, понеже отдавна са надраснали налаганото от култа тълкуване, макар и да долавят в долитащите като далечен камбанен звън литургични звуци на този култ последното свидетелство за отдавна отминали поколения. –

 

Пътят, който съм дошъл да възвестя, ще позволи на потърсилия упование в него да стигне до страната на Действителността, без хоризонтът му да бъде преграждан от стените, издигнати от родената от страха вяра на сковани в тревожна уплаха сърца... Всеки тръгнал по този път ще намери в самия себе си сигурно водачество, стига да стане достоен за него, като така преобрази волята си, че тя да обедини всичките му душевни сили в непреклонен устрем към върховната цел. –

     Но ако някой тръгне по този път, воден от любопитство или от желание да обогати земните си знания, както преди това е изследвал безрезултатно други пътища, той ще бъде оставен сам и много скоро ще изгуби вярната следа на пътя!

     Този чист път към висините не търпи да стъпват по него нозете на човек, който не е още съумял да обуздае "животното" в себе си, колкото и голям да е стремежът му да постави силите на своята душа в служба на всичко възвишено...

     Тук не е възможно никакво договаряне с вечно ненаситните нагони на животното, нито пък могат да се заличат последиците от едно робуващо на неговите инстинкти поведение! – – –

 

ивотното" в човека е готово да му изтъква всеки ден хиляди основания, за да оправдае въображаемата "легитимност" на напиращите в него инстинкти.

     Гласът на "животното" ще прибягва до благодушни ласкателства, – старателно ще се опитва да подлъже човека, че всичко, което той може да му даде, е "без значение", ако душевните му стремления си останат насочени само към Духовното...

     "Животното" се мъчи с всевъзможни хитрости да запази властта си и понася дори презрението към самото него и към неговите желания, ако това е цената, която трябва да заплати за подчиняването на човека. –

 

Ала който не иска пътят, водещ към самопознание, да се превърне накрая в път към собствената му гибел, нека не се доверява на гласа на "животното"!

     Нека бъде благ към животното и нека му каже: "Наистина съм ти признателен, животно мое, че си тъй силно в мен, но нека силата ти занапред бъде изцяло подчинена на моята власт! – Знай: ти трябва да се преобразиш и да ми служиш покорно занапред, като на свой господар!" –

 

Тези думи поразяват като мълния "животното" и то трябва неминуемо да умре, – но както противната гъсеница умира като гъсеница, за да възкръсне след това в образа на пъстроцветна пеперуда, така и смъртта на "животното" е нужна само за да го преобрази – вътрешно пречистено и просветлено – за нов начин на живот...

     А досегашният роб на "животното" е вече негов повелител и то ще му служи доброволно с нова и преобразена сила! – –

     В едно и също тяло е настъпила и "смъртта", и възкресението му, и все пак всички атоми на това тяло са духовно обновени!

 

Който съумее по този начин да преобрази "животното" в себе си, за него "животинският" живот не може вече да бъде пречка.

     Този живот ще се съедини всецяло с Живота на Духа! –  

     Както корпусът на лютнята дава резонанс на изтръгнатия от струната звук, така и животинското тяло ще послужи на човека да разгърне напълно силата на своя Дух.  

     Единствен Духът ще упражнява занапред цялата власт!

     Угаснала е вече собствената воля на "животното", която доскоро е била враг на Духа и негов вечен антагонист...

 

Едва сега е действително избегната опасността, заплашваща постоянно всеки, който дръзне да се изкачи нависоко, преди "животното" да е умряло и отново възкръснало в него, отдавайки се в свято и възвишено преображение на волята на Духа! – –

    

Вярно е, че по всяко време е имало и хора, които, съзнавайки своята духовност, са се изкачвали до високи стъпала, без преди това да са станали сигурни повелители на "животното", само че – нека никой не се оставя да го заблуди земната слава.

     Нито един от тях не е успял да постигне върховната си цел на тази земя, нито един не е преживял по време на земния си живот в себе си, в най-съкровените си дълбини, своя жив Бог! – –

     Наистина духът им е намерил израз в прекрасни и възвишени слова, но те самите са си останали вътрешно раздвоени докрай! –

 

Добре прави онзи, който умее да се вслушва в мъдрите слова на тези духовно извисени хора, но нека не взема техния живот за ръководна нишка, ако иска да стигне до пълно осъзнаване на своята най-висша форма на живот в Божественото! – – –

     Не един човек, чийто житейски път е преминал в скритост и чието име не се споменава никъде, е стигнал до несравнимо по-високи върхове дори от най-великия измежду онези, които, макар и изкачили високи духовни стъпала, не са успявали да се изтръгнат от оковите на "животното"...

 

Само когато "животното" бъде преобразено и постигне пълно единение с Духа, – само тогава тайните не са вече просто предусещани, а дълбоко преживявани в ясния, буден, собствен жив опит! –

     И този жив опит е достъпен за всяка душа.

     За да бъде постигнат той, не е необходима вярата в някакъв мит, нито пък е нужен култът, израснал от един или друг мит.

 

Ако в своята висша форма култът се превръща в култова магия, то за всекидневния живот на човека може да се каже, че си струва и заслужава да се живее едва когато той разбере, че всички негови постъпки задействуват един магически процес, все едно дали съзнава това, или не... Най-висшата форма на живота се постига едва когато всички мисли, думи и постъпки са обусловени от съзнанието за тяхното въздействие върху невидимия физически свят, както и от съзнанието за въздействието на всички импулси върху собствената духовна субстанция. – – –

 

Само отвън може на тази земя да се стигне до всичко, що е вътрешно!

     Само отвън човекът може да формира вътрешната си същност, за да я направи способна да възприеме в себе си най-съкровеното!

     Няма нищо външно, което може да бъде подценявано в това отношение! –

 

Загубил съзнание за връзката си със своята Прародина в Духа, човешкият дух намира утвърждение в този външен свят единствено чрез своите мисли, думи или дела и само ако тръгне от тях, той ще може да се върне отново към себе си.

     Всичко външно трябва да се превърне за него в средство да стигне отново до вътрешната си същина! Само така той може да се възползва по подобаващ начин от външния свят: – той, за когото собственото му земно тяло е вече част от този "външен свят"! –

 

В нашето обвързано със земята време се призовава за "нов мит", но всъщност се има предвид един нов култ...

     Ала човечеството няма да се сдобие с новия култ, докато магията не просветли в своята най-свята и възвишена форма всеки земен живот. –

     Тогава духовната Действителност на човешкото съществувание ще заеме мястото на мита и бъдещата култова магия ще израсне от самия живот!




– – – – – – – 
Източник: "Култова магия и мит" ИК "ИРИС-95"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 51919
Постинги: 161
Коментари: 251
Гласове: 1284
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930