Потънал в мрака на "животното", човешкият дух възприемал някога себе си и своята съдба в помътнял образ, който след това проектирал вън от себе си като мит. –

     Твърде слаб бил този лъч на вътрешната Светлина, но въпреки това позволил да бъде намерено началото на онзи път, който освобождава духа на човека от обвързаността му с "животното" и го връща към самия себе си.

     Малцината, съзрели този път, още в дълбока древност се извисили в себе си  – макар и опипом и само предугаждайки – към онази същностна Светлина, която никога не се е отделяла напълно от човешкия дух, – намерили целта на пътя: – изживели в самите себе си своя жив Бог, въпреки че не съумели да изтълкуват правилно това свое преживяване. –

     И в този случай стойността на преживяването зависи не от даденото тълкуване, а само от неговото действително съдържание!

     Неуспелите да осъзнаят действителната същност на това преживяване обаче си създали от силите на "животното" една външна светлина и всичките им стремления били насочени към постоянното подхранване на тази светлина, нуждаеща се от външната храна на мозъчното мислене така, както фитилът на газената лампа трябва да се напоява с масло. Постепенно тази светлина се разгоряла тъй ярко за мнозина, че у тях угаснало всяко желание за другата, вътрешната Светлина, която единствена може да освети пътя към Духа...

     Така за повечето хора било окончателно загубено самото знание за съществуването на споменатата вътрешна Светлина, а мнозина от все още знаещите за нея ѝ отдавали все по-малко и по-малко значение, заслепени от натрапчивия блясък на светилника, създаден от самите тях за осветяване на външните неща.

     В обгърналия ги отвсякъде мрак блясъкът на този светилник бил толкова ярък, че те изобщо не можели да почувствуват нужда от друга светлина...

И днес още твърде много хора са заслепени от този външен светлик, затова в техните очи той е олицетворение на всяка светлина.

     Но тази външна светлина оставя в постоянен полумрак душата, чийто тревожен зов не може да бъде вечно заглушаван. –

     По време на земния си живот мнозина обаче загубват вяра във всемогъществото на своята самосътворена светлина и тръгват да търсят по често пъти странни друмища онази вътрешна Светлина, за която им говорят преданията от далечното минало и мъдростта на съумелите да я намерят в самите себе си.

     Те се ровят в древните митове с надеждата да узнаят нещо за начина, по който могат да стигнат до тази вътрешна Светлина, и се мъчат да разгадаят тайната на стародавни култове, за да намерят може би в нея отговор на вълнуващите ги въпроси.

Вярно е, че и митът, и живите все още остатъци от древни култове са изпълнени със знание за правилния начин да бъде преживяна вътрешната Светлина, но и тук хората търсят все отвън, в лъчите на създадения от самите тях светилник. –

     Затова и тези търсения ги довеждат единствено до външни неща, чието тълкуване само задълбочава заблудите им. –

Доста митове биха дали ясна насока, ако се приемаха така, както древните мъдреци са очаквали: – като символ на онова, което става в най-съкровените дълбини на самия човек...

     Да отворят очите ни за правилния начин да стигнем отново до вътрешната Светлина, биха могли най-вече последните останки от култова магия, които все още са се запазили или за които намираме сведения в старите текстове. –

В култовата магия външното е винаги свързано с вътрешното и посредством външното се стига винаги до най-вътрешното. –

     Външното в нея не съществува никога заради самото себе си!

     Култовите ритуали, що се отнася до тяхната красота, въздействие върху сетивата и сила на израза, могат наистина да задоволят сами по себе си външно съзерцаващия ги, – но всичко това е само средство да се проникне във вътрешните дълбини на човека, за да стане той способен да преживее в себе си своята най-съкровена същина. – –

Ето тук се крие голямата поука, която и днешният човек може да извлече от отломките на древната култова магия!

     Важно е да се разбере, че всичко външно е свързано с вътрешното и затова то винаги ни се разкрива само фрагментарно, когато го осветяваме единствено отвън! – –

     Важно е да се разбере, че всяко събитие във външния свят оказва на свой ред обратно въздействие върху вътрешния свят! – –

     Важно е да се разбере, че и всекидневието на човека може да се извиси до култова магия, ако чрез всяка своя постъпка той се стреми да въздействува по такъв начин върху вътрешната си същност, че да предизвика постепенното ѝ пробуждане! –

Твърде малко хора все още осъзнават отговорността, която са длъжни да носят за всяка своя мисъл, колкото и мимолетна да е тя, за всяка своя дума и всяко свое действие в този външен свят...

     В голямото си мнозинство хората не знаят – а някои и не искат да знаят, – че думите и мислите оказват почти същото влияние върху вътрешния живот на човека, каквото и реализираното действие, и че с всичките си мисли, думи и дела те не само моделират благотворно или пагубно собствения си вътрешен свят, но се превръщат в благодат или проклятие за вътрешния свят на другите...

Нека всеки, който чете тези думи, се запита дали е готов да действува занапред така, че цялото му поведение да се превърне в благодат за самия него, за всички негови съвременници и за потомството! –

     Само проникнат от такава воля той ще изпълни предварителното условие, което единствен той самият е в състояние да изпълни и което се изисква от вечния Закон, за да може да му се разкрие вътрешната Светлина! – – –

Мнозина се залъгват със суетната вяра, че трябвало да извършат "велики дела" в този външен свят, за да бъде дейността им благотворна за самите тях и за другите, но най-често тя изглежда "благотворна" само в собственото им въображение, – а понякога дори във външния свят принася повече вреда, отколкото полза. – –

     Те обръщат голямо внимание на онези свои действия, които са видими за всички, но са далеч от намерението да обуздават мислите, думите и постъпките си тогава, когато смятат, че те са скрити от очите на света. – –

     Така някои се чувствуват призвани да ощастливят цели народи, въпреки че самите те са само роби на собствените си мисли.

Наистина: – този, който се самозаблуждава по такъв начин, не бива да очаква, че ще го озари вътрешната Светлина!

     Който иска да я постигне, трябва да изпълнява с пълно съзнание за отговорност всекидневните си задачи – все едно дали са изложени на показ пред всички, или остават скрити – и да се пази сам от опасната заблуда, че значение имат само онези дела, които се отбелязват в иторическите хроники. –

     А насочи ли го житейският му път към дейност, изискваща от него да поеме отговорност за много хора във външния свят, то нека по тази причина той не подценява онази друга отговорност, която носи за всяко свое действие от делничния живот дори ако то е така скрито, че никой друг да не узнае за него!

Онова, което магията на древните култове е постигала само по време на тържествени церемонии: – да оказва въздействие върху невидими сили посредством външни обреди, – ще възвиси и освети целия земен живот на търсещия, тръгнал по посочения му от мен открит път към висините! – –

     Той ще знае, че с всички свои мисли, думи и дела упражнява всъщност магическо действие, и твърде скоро ще разбере, че нищо в този външен свят не остава без въздействие в сферата на невидимото.

     Така той ще пробуди постепенно душата си и ще почувствува в самия себе си как към него се приближава една духовна помощ – стига да се стреми към нея с плам в сърцето, – за чието съществуване едва ли е подозирал дотогава или чието въздействие му се е струвало, преди да го изпита сам, до такава степен невъзможно, че всичко чуто за него е отнасял към царството на "благочестивите басни"...

     Той ще осъзнае, че такава именно духовна помощ го води по следвания от него път, докато душата му не се подготви да стане най-после съпричастна към вътрешната Светлина...

     В тази вътрешна Светлина той ще се почувствува надеждно заслонен за вечни векове и всичките му въпроси за крайния смисъл на земния живот ще получат безпрекословен отговор от собствения му жив опит...




– – – – – – –
Източник: "Култова магия и мит" ИК "ИРИС-95"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Преводач: Борис Стоянов