Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.10 20:11 - Култова магия и мит: Магия и познание
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 110 Коментари: 0 Гласове:
0



 Магия и познание

 

Магическите ритуали на старите култове са създадени от мъдреци, които познавали законите, присъщи на духовните процеси.

     В Светлината на Духа тези дейни Учители прозрели, че човекът трябва здраво да стъпи с двата си крака на земята, ако иска, протегнал високо ръце, да подчини на тяхната власт небесните светила...

     Еднакво чужди както на изкуствено предизвикания екстаз, така и на тесногръдото, обвързано със земята виждане, неспособно да се извиси над непосредственото си обкръжение, те преживели дълбоко в себе си несравнимото и възвишено единение на всички душевни сили, което насочва всичко външно към вътрешните глъбини и не познава нищо "отвън", което да не е видим израз на дълбоко вътрешни процеси. –

     Така те съумели да дадат форма на едно външно действие, предназначено да стигне до най-дълбоката вътрешна същина, за да преобрази с нейна помощ външното.

     Подчинени на духовните закони, те се стремели да спасят човеците и нещата от земната обвързаност.

     Учели така да се използват външните сили, че пробудената за действие от тях вътрешна същина на човека да разкъса веригите, които не можело да бъдат отхвърлени по друг начин.

     Боговдъхновени маги, те учели другите на магия от най-висш божествен порядък и така се превръщали в спасители на своите спящи в животното братя.

     Искали да им предадат не онова земно познание,  което – като плод на мисълта – позволява да се постигнат наистина високи ценности, но никога не би могло да ги подготви за духовно пробуждане.

     Техните усилия били насочени към духовното познание, способно да разбули онези неща, които не могат да се разкрият пред мисълта, защото, далеч от всяка привидност, те пребивават единствено като крайна Действителност в Битието. –

 

Всяко мислене на човешкия мозък е завинаги закотвено в света на явленията, част от който е и самият мозък, дори когато той се отдава на чисто абстрактни умозрения.

     Както и най-добрият скачач не може да надскочи себе си, така и никой мислител не може да изтръгне себе си от сферата на мисълта – от света на земните явления, – а опита ли се да го стори, само ще стане за смях, без да си дава сметка за това, въпреки всички напъни на своята остра като бръснач мисъл...

     А съдържанието на този земен свят на явленията се изчерпва с онова "външно", на което отговаря едно най-дълбоко, абсолютно непостижимо за мисълта, вътрешно, тъй като всяко, дори най-извисеното, мислене си остава функция на света на явленията, затворено и приковано в него, колкото и издигнат над всяко земно явление да е сам по себе си предметът на това мислене. –

     Материал на мисленето е само бледото отражение на предмета. Самият той си остава там, където е бил, и не може никога да бъде приобщен към сферата на земните явления.

 

Мислителят не е способен да познае нещата на крайната Действителност.

     Той ги замества с мисли, които като еманации на света на явленията си остават затворени в него. – –

     Всички духовни светове също са проявени светове, макар и от много по-висок порядък, отколкото проявеният свят на космичната материя.

     И в тях мисълта не може никога да стигне до най-вътрешната същина – до крайната Действителност. –

     Наистина там мисленето е свързано само с духовни органи, така че е освободено от всевъзможните препятствия, сковаващи земните мозъци.

     Но и тези духовни органи са на свой ред част от световете на духовните явления и постижимото чрез тях си остава затворено в рамките на духовните проявени светове.

     Сигурно познание на крайната Действителност обаче може да се постигне само чрез вникване и "себепревръщане" в онова, което искаме да познаем!

     Само чрез жив опит може да се постигне крайната Действителност! – – –

 

Този опит е преживяване, което по своята сила стои над мисълта, но по самата си същност е отвъд всяко мислене. –

     Именно за да им помогнат да стигнат до такова преживяване, високите Учители от предисторическо време са учели своите на чистата магия, като се стремели да я свържат с култа.

     Така била дадена на света онази култова магия, чиито последни останки и днес още се срещат по земята...

 

Сериозни изследователи са разкопали основите на древни храмове, където някога се е практикувал такъв култ.

     Те открили също някои култови предмети, както и многобройни следи от рисувани изображения, свързани с древното учение, но свещената мистерия на култа се изгубила заедно с хората, които в онова далечно време я пазели най-ревностно, като дар на Боговете, от всяко скверно любопитство. Пазели я тъй грижливо, че напразни остават всички усилия на изследователите, опитващи се от намерените фрагменти да си съставят представа за същността на практикувания някога култ.

     Само последните останки от култа, запазили се в езика на Рим и в сърцето на Азия, ни дават оскъдни сведения за тази мистерия. –

     И тук обаче може много лесно да се изгуби червената нишка, която би помогнала да се намери изходът на лабиринта.

     Няма да я изгуби само онзи, който ясно е прозрял, че древната култова магия не си е поставяла за цел да възвестява някакво учение като мисловно достояние, а е водела хората към преживяването на нещо, което може да се постигне единствено като съкровен жив опит от най-висок порядък.

     Само такова преживяване може да дари на земния човек онова познание, което и смъртта на земното тяло не може да разколебае, камо ли да унищожи! –

 

Само такова познание възнаграждава стремежа на земния човек към сигурно знание!

     За постигналия това знание всеки свят на явленията – както светът на космичната материя, така и кой да е от световете на духовната субстанция – се превръща в израз и чисто образно въплъщение на крайната Действителност.

     Той единствен, изхождайки от най-съкровената същина на Битието, ще може да разбере всяко явление, било в този земен живот, било в различните форми на живот, през които минава човешкият дух, след като се раздели с тялото на това земно животно! –

 

Прастари измислици, родени от земната неволя на човека, искат да му внушат, че след този земен живот той щял веднага да намери съвършена яснота в сферите на свръхземната Светлина.

     Но нека той се пази от подобна заблуда, родена от собствените му желания! –

     Онова, което не е успял да постигне на тази земя през кратките дни на земния си живот, той ще трябва да придобие един ден след отделянето си от земната форма на познание посредством същото съкровено преживяване, до каквото е можел да се домогне и по време на този земен живот, преди да се е разделил със земята. –

     Нищо няма да му бъде "спестено", където и да се намира, защото тук трябва да се изпълни вечният Закон!

  

Човешкият дух наистина може да живее прещастливо хиляди години в духовните светове, но в края на краищата ще го разтърси същият ужас, обземащ го тук, на земята, когато в часове на прозрение усеща, че нещо в най-съкровената му глъб, по-възвишено и от най-възвишените му душевни пориви, си остава недостъпно за него. –

     Тогава и там, както и тук, той ще трябва да потърси ръцете на високите помагачи, ако иска да бъде въведен в най-вътрешното лоно на Битието...

     Но за да постигне това преживяване, той трябва първо да стане способен да преживява! – –

     Постигне ли го, той, разбира се, ще си остане в своя свят на духовните явления, но като знаещ, когото нищо вече не може да заблуди, – също както няма, естествено, да напусне и този земен свят, след като придобие познание чрез подобно преживяване. –

 

В противовес на някои басни, някои измислици, предричащи на човешкия дух по-лек път към познанието след раздялата с тялото на земното животно, трябва да кажа, че за човешкия дух, овладял още в този земен живот силите на земното животно, е всъщност много по-лесно да стигне до онова най-съкровено преживяване, което единствено води до познание на крайната Действителност, – че без тленното земно тяло той ще трябва да преодолее неизказано по-големи трудности, ако иска да стигне до своята неотвратимо определена цел. –

 

Светещите на Прасветлината, въздигнали някога култа към Боговете в култова магия, са знаели за силите на тази земя, които човешкият дух може да постави в своя служба по този път.

     Затова те съединили Земята с Небето, – затова създали култовия ритуал, използващ земните сили на знака, гласа и звука, за да проникнат до най-вътрешните дълбини на човека, защото само там свещеното преживяване на крайната Действителност може да се превърне в Истина. –

 

Днешният човек, ако не иска да се кланя на догми, осъзнати от него като объркани построения на човешката самомнителност, има всички основания да съжалява, че от хилядолетия вече пътят на култа е непроходим за него! –

     И все пак пътят към преживяването съвсем не е затворен пред днешния човек.

     Проправен е друг път, който през натрупаните отломки от древни храмове води към самото сърце на свещеното царство на душата...

 

В своето учение аз многократно съм описвал този път.

     Поставих пътепоказатели за всички, които са решени да го намерят.

     Тръгналите по този път усещат все по-ясно и по-ясно, че се приближават към целта, а мнозина я съзират вече в себе си.

     На тях не им липсват вече храмовете на древните култове, нито насърчението на култовата магия, въпреки че – познали веднъж онова, което Духът ги учи да познават, – те откриват в някои древни храмове следи от същностния Дух и се отнасят с най-висока почит към магията на стародавните култове.

    

Пътят към най-съкровената ни същност, достъпен по всяко време за всички, е различен за всеки отделен човек, макар да си остава един и същ за всички.

     Той се определя от характерните особености на всеки човек, така че всеки намира своя път, вървейки по общата за всички следа. –

     Едва когато се озове при целта, всеки разбира, че по своему е вървял по същия път, както всички други, които са успели да стигнат до целта, – че нито един от начините за неговото извървяване не е по-лек или по-труден от останалите...

     Ала който и да върви по този път, той ще крачи в себе си от познание към познание, докато, стигнал до целта, не познае самия себе си и не съзре вътре в себе си светилището, в което Божеството се засвидетелствува действено като негов жив Бог. –




– – – – – – –
Източник: "Култова магия и мит" ИК "ИРИС-95"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Преводач: Борис Стоянов

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 48891
Постинги: 152
Коментари: 251
Гласове: 1257
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031