Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10 20:22 - Култова магия и мит: Култът като магия
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 63 Коментари: 3 Гласове:
2



 Култът като магия

 

Навремето хората вярвали, че трябва да служат на създадените от самите тях Богове, както служели на своя цар. Изхождайки от тази вяра, Светещите на Прасветлината въздигнали култа в култова магия.

     Но само малцина избрани имали по онова време достъп до най-дълбоката мистерия.

     Повечето хора били далеч от зрелостта, необходима, за да понесат без вреда за душата съзнанието за собствената си духовна сила.

     Човешкият дух си остава винаги така подвластен на далото му убежище "животно" от тази земя, че огромното мнозинство от днешните хора биха навредили на душата си, ако можеха да осъзнаят своята мощ в невидимия свят.

     Днес обаче крайната истина не се нуждае вече от воал, тъй като онези, на които тя не изнася, сами я крият от погледа си дори да е изложена на най-ярка светлина пред очите на всички. –

     Отслабената им вяра се превръща в тяхна най-сигурна защита!

 

Ето защо днес е възможно да се говори за много неща, които древните мъдреци били принудени някога да крият от едно поколение, изпълнено със силна вяра и тясно свързано с невидимото, за да го предпазят от самото него.

     И в наши дни само избраници могат да узнаят тайната на своето духовно могъщество, защото те единствени са способни да я разберат!

     Разликата е, че днес избраните са по-многобройни от когато и да било през вековете...

     Единствени те могат да обогатят душата си и да получат подтик за своя вътрешен живот от думите на тази книга! –

 

Тук ще се говори за култа, доколкото той се проявява като магия за благото на човека!

     Божеството, което има нужда от човека, за да се разкрие на човека, не изисква, разбира се, никакъв култ заради самото себе си, но изразяващият се в магия култ може да изтръгне човешкия дух от съня му в "животното" и да му разкрие едно поле за действие, което ще му помогне да разбере, че може да му се окаже помощ и отвъд границите на "животинското" могъщество.

 

Думата "магия" е силно дискредитирана.

     Опорочили са я шарлатаните от всички времена.

     И все пак магията проявява своето действие по всевъзможни начини!

     В проклятие се превръща тя за всички, които са готови да я използват за задоволяване на земноживотинските си щения...

     Ала съчетана с Любов, магията действува благотворно!

     Всяка висша култова магия е толкова могъща именно защото в нея, скрита зад не един плътен воал, се изявява Любовта!

 

За култова магия може да се говори само когато мнозина се обединят в един, за да извършат магически действия, а такова единение не може да се осъществи без Любов. –

     Тук се разкрива мистерията, непрестанно подновявана в словата на запазилите се култови фрагменти, които свещенослужителят на споменатия по-късен култ изрича, благославяйки паството си:

"Нека Господ бъде с вас!"

и когато тази благословия му се връща като отклик от множеството:

"И с твоя дух!"

 

Макар за повечето вярващи, участвуващи задружно в подобен култ, тази благословия отдавна да се е превърнала в обикновена формула, тя все пак запазва значението и смисъла си като указание за предварителното условие, на което трябва да отговаря всяка висша култова магия...

     Тук в една древна форма трябва да се осъществи единението на душите, чрез което на извършителя на магическото действие се предават с Любов силите на всички участници. –

     С помощта на това огромно натрупване на душевна сила отделният човек, обединил в себе си волята на всички, започва и завършва магическото свещенодействие. –

     Обичайното тълкуване на този акт няма абсолютно нищо общо с неговата действеност!

     Недосегаемо за каквато и да е "догма" си остава онова, към което горещо се стреми обединената воля, изпълнена с крепка вяра и свързана с магическия акт посредством Любовта, обичаща в другия собствената си вяра! –

     Наистина Божеството, което подобна култова магия трябва да склони да се покаже вътрешно пред човешкия дух, сякаш проникнало за миг в този свят в доловима за земните сетива форма, е твърде далеч от такива магически действия, и все пак тук на вярващия е дадено да преживее нещо дълбоко действително.

 

Според възродения за нов живот прастар, свещен култ хлябът, нужен на човека като насъщна храна, и виното, смятано за укрепващо питие, понеже стимулирало живота на сетивата, били земните субстанции, най-достойни да приемат в себе си Божеството, за да може то да се свърже по магически начин с материята.

     Всъщност не друг, а именно човекът търсел за самия себе си това единение, но доколкото не се бил още освободил от властта на сетивата, той можел да го преживее единствено чрез сетивен опит.

     Как иначе би могъл Бог да се съедини с него, ако не посредством храната и питието, защото само с храна и питие човекът е можел да въплъти в себе си нещо чуждо!

 

Излишно е да си задаваме въпроса, как е възможно материята да бъде преобразена чрез магия, – от значение тук е само онова, което става в съзнанието на вярващия, приемащ хляба и виното не като земна материя, а като доловими от сетивата му носители на Божеството, все едно с какво име го нарича. – –

     Онзи, който е осъзнал себе си в селенията на невидимото и може да се изживява в тях, знае много добре, че при това култово причастие пламенно вярващият съвсем не е жертва на заблуда.

 

Разбира се, не хлябът и виното предизвикват възможната в момента на максимална концентрация след тяхното поглъщане "промяна в трептенията" на собствената духовна субстанция, правещо я в тези мигове способна наиситна да приеме божестения духовен Живот, а само спонтанно родената от тази вяра магическа сила. –

 

Малцина все още си дават сметка на какво е способна тази магическа сила, когато изхожда едновременно от голям брой човешки същества, изпълнени всички с една и съща воля и с една и съща вяра. –

     Тази именно акумулирана сила се влива обратно във всеки отделен човек, споделящ общата воля и общата вяра, дори когато той не е взел участие в нейното пробуждане по време на култовия акт. –

 

На много крепка основа се гради запазилото се днес в нова форма наследство на най-древния култ и то изглежда до такава степен странно в очите на мнозина, че те виждат в него само проява на най-тъмно суеверие. –

     Човешки заблуди в култа внася единствено неговото тълкуване, дадено му от съответния мит и неподлежащо на никакво съмнение в очите на вярващия, но това тълкуване не променя с нищо факта, че тук влизат в действие сили, които си остават дълбоко скрити в човека, докато не бъдат пробудени от култа. –

    

На пробуждането на тези сили служи същинската култова магия: една магия на знаците, изискваща от онзи, който я практикува, да превърне собственото си тяло в магически знаци според точно определен ритъм и в строго определена последователност, – магия на звуковете, изискваща също тъй строго определени звукосъчетания и честото повтаряне на тези звукосъчетания.

     Смисловото съдържание на молитвите, в които се е обвила тази звукова магия – впрочем не всички молитви, свързани с култа, имат такива магически свойства – не допринася с нищо за постигането на желаното въздействие.

     Тъкмо звуковата магия обяснява защо запазилият се до наши дни култ би се загубил наполовина, ако изискваните от него слова престанеха да бъдат изговаряни на древния език, от който навремето той е произлязъл...

 

Дали практикуващите все още този култ знаят какво правят, е също тъй маловажно, както и тълкуването, което те му дават, или аргументите, които противопоставят на обновителите, желаещи да го променят.

 

Култовата магия не е просто "символика"!

     Култовата магия е действие, подчиняващо се на строги закони и имащо за цел да освободи скритите в човека магически сили!

 

Осветен от времето и с хилядолетия по-стар, отколкото сме склонни да признаем – доколкото изобщо можем да правим догадки за това, – е остатъкът от запазилия се до наши дни древен култ! – Достоен за почит е той и в съществуващия от почти две хилядолетия култ, за който се отнасят преди всичко моите думи, както и в по-късната му, практикувана и до днес в сърцето на Азия разновидност! – – –

 

Редом с него обаче все още се срещат фрагменти от стари магически култове у най-различни народи на тази земя.

     Често пъти като култ "на примитивно равнище" се приема нещо, което всъщност представлява точно такъв дегенерирал отломък от някой възвишен култ на предисторическото време, – така както народите, за които говорим, съвсем не се намират в началото, а в безславния край на своя някога несравнимо по-извисен духовен живот. – –

     Както високата култура била принудена да отстъпи пред оскотяването, така и на мястото на възвишения магически култ дошли мрачен фетишизъм и чародейство.

     Когато човекът се отдаде на "животното" и с това – на Демона на тази земя, всичко създадено някога от него, за да го доближи до Божеството, се превръща накрая в жалка карикатура...






– – – – – – –
Източник: "Култова магия и мит" ИК "ИРИС-95"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
2
0



1. sidhaarta - ... затова се казва "в името на Отца и Сина и Святия Дух"!
09.10 14:24
"Разбира се, (когато са осветени) хлябът и виното предизвикват възможната в момента на максимална концентрация (т.е. съпричастие с нашия Господ Иисус Христос) след тяхното поглъщане "промяна в трептенията" на собствената духовна субстанция (т.е. себеосвобождаването на Божественоста в Човека ), правещо я в тези мигове способна наиситна да приеме божестения духовен Живот (и привнасянето Му от самия Живот в Човека) (това е една от тайните на Евхаристията), а само спонтанно родената от тази вяра магическа сила. – (ще ви разочаровам - не е някаква си магическа сила, а – ТАЙНСТВО.) На това ни учи – Православната ни вяра!
С уважение – Sidhaartha
цитирай
2. pristan - Благодаря за коментара, sidhaarta!
09.10 21:50
Тук става въпрос за неща, върху които сега въобще не мога да се произнасям.
От много години търся пътя към Истината. Съмнението ми беше постоянен спътник. Изчетох много... много...
Накрая сърцето ми се спря на учението на духовния Учител Bo Yin Ra. Запознат съм с цялото му учение. Чувството ми подсказва, че пътят, който той сочи, е истинен. Колкото повече четях и осмислях, толкова повече осъзнавах висотата на Духа, който е бил тук, на земята, посредством Йозеф Антон Шнайдерфранкен.
Публикувам тук, защото намирам наставленията му за спасителни. Оттук нататък оставям на Бог да реши кой и как да се ползва от тях.
Но пак ще кажа: изобщо не се чувствам в позиция да коментирам, защото осъзнавам незнанието си.

Нека Бог те напътства, закриля и подкрепя!
цитирай
3. sidhaarta - Извинете ме, моля!
11.10 16:35
Прав сте и приемам всичко, което с достойнство и смирение към богозримата и богоосезаема приложност сте казали. И все пак ще ми простите че не на всяка духовна трапеза присъства нашата изконна Православна вяра. А тя е не врата - а Път (може би единствен - "но и аз не зная,... само Бог знае") както казва ап. Павел. Път към всемира.
С най-дълбоко уважение към вас - sidhaartha.

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 48907
Постинги: 152
Коментари: 251
Гласове: 1257
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031