Да почита Боговете, да им въздава благодарност или да омилостивява неблагосклонните към него – към всичко това трябвало да се стреми човекът, чиято вяра била изградена от мита.

     Той бил убеден, че единственият начин да постигне това са външните действия.

     Скоро обаче започнал да се догажда, че не е без значение и самата форма на тези действия.

     Не всеки ритуал при жертвоприношение, при въздаване на благодарност или възхвала му се струвал в еднаква степен угоден на Боговете.

     Ето защо той отхвърлил онези форми на преклонение и жертвоприношение, които не се харесвали на Боговете, и ги заместил с други форми, които според него трябвало да му спечелят тяхното благоволение.

     За да бъде по-сигурен, че желанията му ще бъдат удовлетворени, той съблюдавал най-точно ритуалите, чиято действеност му се струвала многократно доказана.

     Така култът към Боговете намерил своята устойчива форма.

Човекът вярвал, че дължи всичко това на небесните същества, създадени някога от самия него в мита, докато не се появили първите Светещи, които хвърлили светлина върху мита.

     Те първи избавили култа към Боговете от веригите на тъмното суеверие и си послужили с него, за да пробудят скритата в човека магическа сила.

     Те знаели за способността на човека да въздействува върху невидимото, като го подчини на волята си и го накара да му служи.

     Ала знаели също, че само най-непоклатимото вътрешно упование можело да осигури успеха на това начинание, и съзнателно обвързали магическия акт с вярата – навсякъде, където тя била пуснала здрави корени.

     Така човекът започнал да отдава на милостта  и благоволението на Боговете онова, което всъщност дължал на собствената си магическа сила...

     Той не бил още – а и до ден днешен не е – дозрял да постави на изпитание действието на тази висша сила, разчитайки единствено на самия себе си.

Вярно е, че това не водело до незабавен магически резултат, но на човека му се струвало, че така неговите желания ще бъдат "чути" с далеч по-голяма сигурност.

     Вследствие на това просветляване на мита култът се издигнал до истинско "свещенодействие", будещо най-съкровен отзвук в душата на вярващия.

     Чак настъпилото по-късно време на упадък и вцепенение унищожило и тук всеки живот, за да съхрани само външната форма на една безплодна черупка.

Останал все пак подхранваният от легендата спомен за едно по-благодатно минало.

     Желанието да се овладее външната природа и без тежък труд довело до възникването на предания, които въздигали до исполински мащаби "магическите сили" на предците и разказвали как недостижимите вече Богове ходели някога между хората...

     Мнозина се догаждали, че все още процъфтяват скрити култове, съумели да запазят наследството на древността.

     Но тъй като тези, които действували в скритост, пазели от всяко оскверняване светите за тях неща, самозванците използвали най-безогледно човешкото любопитство, за да спечелят престиж.

     Шарлатанствата на жреците и свещенослужителите водят началото си още от онези предисторически времена!

     Най-ранните исторически сведения за древните култове, с които разполагаме днес, произлизат всъщност от късния период на тяхното съществуване! –

     За да придобият сигурни знания за наченките на древните култове, изследванията би трябвало да получат достъп до неща, станали хилядолетия преди това!

Макар да са били изгубени важни сведения с най-голяма стойност, – оскъдни следи от миналото са се запазили все пак до началото на историческата епоха, а и в наши дни не е напълно изчезнало от земята онова, което онези древни хора знаели.

     Един уж "новооснован" преди само две хилядолетия в Европа култ носи и до ден днешен в себе си много от това наследство с пълното съзнание, че трябва добре да го пази от всякакви скверни посегателства, докато друг, далеч по-късен култ в сърцето на Азия – имащ не случайно много общи черти със своя процъфтял някога в Европа предшественик – е дал нова форма и ново тълкуване на наследство, датиращо от не по-малко далечни предисторически времена. – –

Глупаво би било днес да се създава нов култ, който – подобно на споменатите два – да дължи своята "носеща сила" на един мит.

     Още по-глупаво би било да се изгражда произволно нов култ около мит, който все още пази своя култ.

     Кой пречи на новите вярващи в мита, отказали се навремето от неговия култ, да го приемат сега наново, но вече освободен от по-късни наслоения, така както – видоизменен за нуждите на новия тогава мит – той е бил приет някога от древността, ако у тези вярващи се е възродила днес потребността от култ, опиращ се на техния почитан с искрена вяра мит?! –

     Вярно е, че едно може би не толкова далечно бъдеще няма вече да се нуждае от мит, за да си създаде свой собствен култ. –

     Неговият култ ще се основава на най-същественото от всички древни култове, – ще се превърне в най-чиста култова магия, в служба на най-съкровеното у човека! – –

     Но и този бъдещ култ не може да се създаде произволно, просто от копнеж по него.

     Нужно е първо необходимите като условие за неговото възникване сили да се пробудят повсеместно и да упражнят чистото си действие у мнозина!

     Тогава този култ ще се появи с абсолютна сигурност, напук на всички препятствия!

     Отдавна в лоното на невидимата земя лежи семето, от което ще израсне якият му ствол, за да се превърне един ден във високо дърво!

     От неговите плодове ще се подхранва една бъдеща култура! –