Далеч някъде в нощта на времената е скрита за нас страшната неволя, подтикнала навремето човека да създаде първите си тъмни митове. –

Живял някога в сияйния огнен блясък на вечната Любов, за да свети вечно, човешкият дух се озовал на тази земя, сред всички ужаси на един хаотичен свят, подобно на паднала звезда.

     Станал животно сред животните, той не бил все пак напуснат от всяка Светлина.

     По-нещастен и от животното, той осъзнал неизказаната самота, за която, преди да я познава, толкова жадувал, – на която сам се бил обрекъл. –

     И не могъл да понесе това, за което дотогава тъй горещо бил жадувал...

Ала ваятел по начало, той не загубил своята творческа сила, и дори в най-голямото му отчуждение от Бога "животното" не смогнало да му я отнеме.

     Именно в тази своя творческа сила потърсил той тогава убежище и в миговете на най-жестока мъка му се удало да си създаде един – макар неясен и твърде объркан – образ, отблясък от света на Светлината, от който сам се бил прокудил.

Различните природни стихии, които така застрашително го притискали и чието могъщество непрестанно чувствувал над главата си, настоявали на свой ред за място в творението на неговия дух.

     В действието на тези сили той съзрял проява на страховити демони и в безсилието си не виждал друг начин да спечели тяхното благоразположение, освен като им принася жертви.

     И обратно, във всяко благотворно въздействие, облекчаващо обърканата му от мъките душа, той виждал пръста на благосклонни Богове, на които се стараел да угоди с благодарност и възхвала.

Но понеже много били хората, които споделяли все същия земен живот, всеки от тях добавял нещо свое към първичното изграждане на този образ на един свръхземен свят, докато всички постепенно не забравили, че самите те са създатели на онова, що съставлявало тяхната вяра.

     Така бил роден първият мит и той получил власт над човека! Нямат брой формите, покълнали от неговото семе и предавани от поколение на поколение.

     Дълго време всички те свидетелствували единствено за страшната земна неволя на човека.

И ето че се появили хора, които разказвали за велики чудеса, разкрили им се във вътрешна тишина.

     Висшите йерархии на духовния свят се смилили над човешкия дух, изпаднал в плен на животното, и поискали да му покажат обратния път към неговата родина.

     Спасение обаче можело да дойде единствено чрез самия човек.

     Ето защо те потърсили и успели да намерят онези премалцина, които след това подготвили като Светещи в Прасветлината, за да дарят чрез тях Светлина и на останалите човеци.

     Тези светещи били намерени в сърцето на Азия, откъдето те, верни на възложената им мисия, тръгнали по целия свят.

     Изведнъж сред всички народи започнал да се появява по някой от техните, а словото им запалвало свещен пламък у всички, които го слушали.

     Но възвестеното от тях било тъй възвишено, че не можело да бъде понесено без забулване.

     Затова то ставало част от съответния мит, който вече съществувал там, където те действували. Последвало време, когато митът бил въздигнат в образ и символ на най-дълбока премъдрост.

     Безброй човешки същества получили благодарение на него най-съкровено и тайно познание.

Но "животното" било вече тъй силно помрачило човешкия дух, че нямали чет и онези, до които Светлината не могла да достигне. –

     Светлината се борила и воювала с мрака, ала мракът удържал връх...

     И ето, че митът бил подложен на всевъзможни метаморфози. Изваяното някога в него от Светлината и Живота застинало в безжизнена форма, – в стълпове на идолопоклоннически храмове.

Действувайки в най-дълбока скритост, Светещите – раждащи се за всяко ново поколение – неизменно се опитвали навсякъде по земята да спасят, каквото можело да се спаси, но през всяка епоха хората, които можели да бъдат намерени от тях, били твърде малобройни.

     Останалите продължавали да залитат по пътя на заблудата, изпадайки във все по-дълбок плен на "животното" и на "Демона" на тази земя, – чужди на всякакъв копнеж по Светлината.

В тази все по-задълбочаваща се вътрешна криза, когато опасността да затъне в най-черната нощ на душевното угасване постепенно надвисвала над цялото човечество, високите духовни йерархии се смилили отново над падналите в земното животно човеци и им оказали помощ от духовния свят: – пратили им един от Светещите с мисия, която никой преди него не би се нагърбил да изпълни и която никой след него вече не би могъл да изпълни.

     Обзет от невероятна Любов, той сам се бил обрекъл някога, в духовния свят, на тази мисия...

     За да може да се справи с поетата задача, преди да се свърже с "животното" на тази земя, той още в царството на Духа пречистил силата на Любовта си до най-високо съвършенство...

     Като Най-силно обичащия от всички люде, живели някога на тази земя, той осъществил в смъртта си онова, което се бил наел да свърши.

     В смъртния му час на Голгота невидимата аура на земята била преобразена от него по такъв начин, щото всички искрено търсещи, изпълнени с волята да се върнат от мрака към Светлината, ще бъдат непременно спасени, стига с всичкия си плам да се молят в себе си за това...

     Благодарение на премъдрия Учител сега станало лесно онова, което преди осъществения на Голгота акт на Любов било почти непостижимо и за най-силните! – –

     Мракът си останал наистина на своето място, но той няма вече силата да обвързва както преди човека, който е твърдо решен да му се противопостави.

     Най-голямата му власт била завинаги прекършена от делото на Любовта, извършено от един земен човек! – – –

Вярно е, че "Великият любещ" просветлил мита на своето време и на своя народ.

     Вярно е, че той посочил съдържащата се в него дълбока премъдрост и я отсял от заплашващите да я задушат заблуди.

     Вярно е, че той, като пръв сред своите Братя, възвестил в чиста и ясна форма учението на Духа, което трябвало да изложи, без да го вплита образно в мита, както смятали за уместно по-раншните Учители на човечеството.

     Той не могъл обаче да попречи други след земните му дни да не вплетат в мита неговия собствен образ, – не могъл да попречи самата вест за живота му да не се превърне в мит. –

     И в този мит вечната премъдрост намерила свой образ и подобие!

     И в този мит обаче мъдростта била тъй преплетена със заблуди, че е нужно грижливо отсяване, ако не искаме заблудата завинаги да задуши истината!

     Последният велик мит, създаден от човечеството, трябва да се преобрази в онази Действителност, от която някога е произлязъл!

Хилядолетия наред митът помагал на човека да пръска Светлина в обгърналата го нощ, – но вече е изтекло времето на напътствия чрез мита, – настъпило е времето на познанието, почерпано от Действителността! – – –

     Човекът от идните поколения ще умее да цени повече от всички преди него създадения от дълбоката древност мит, само че в неговите очи той ще бъде като отразен в огледало образ, който му показва наистина как изглежда лицето му, но  не съдържа по никой начин в себе си живото му въплъщение.

     Творческата сила на човека ще търси все по-често други източници на вдъхновение, но при все че някои действителни процеси ще продължат да служат на мита, хората ще умеят да правят разлика между непосредствената Действителност на Битието и всичко онова, което може да се изрази единствено чрез образи и символи.

Властта, упражнявана някога от мита върху душите на хората, се е запазила и днес там, където е все още жива родената някога от нея вяра, но ще дойде едно ново време, когато той ще бъде лишен от властта си, и то завинаги! –

     Животът на Духа, който митът само е отразявал, ще изпълни новия човек и той ще осъзнае в самия себе си цялата истина, долавяна от предците му само в образи чрез мита.

     А дотогава нека митът на древните се радва навсякъде на благоговението, което той, като духовно дело на човека, наистина заслужава!




– – – – – – –
Източник: "Култова магия и мит" ИК "ИРИС-95"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
             светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Преводач: Борис Стоянов