Нека никой не очаква да намери тук трактат в научен стил!

     Изложеното в тази книга няма претенции за историческо изследване.

     То не е принос към науката за древността.

Живи извори предлагат тук своите води!

     Живот трябва да бликне от техните сили!

     Живот и будно действие!

     Целта ѝ е да внуши на читателя разбиране и да му помогне да отсее някои възвишени неща от човешката жажда за власт, която открай време ги използва твърде ловко за своите цели...

     И нека накрая бъде показан тук по още един начин вечно същият стръмно изкачващ се път, който води поелия по него друмник към Светлината.

Духовното дело на човека

Не познавам нищо по-велико на тази земя от духовното дело на човека!

     У мен това дело буди особено възхищение тогава, когато самият човек си внушава, че то е премного велико за него, и решава да си създаде Богове по свой образ! –

     То не губи нищо от високата си стойност в моите очи, когато ми кажат: – "Най-после разбрахме, че духовното дело, почитано от нас като дадено от Бога, се оказа всъщност дело на човека."

     Зная, че за да бъде почувствувано и възприето от хората, всичко духовно на тази земя се нуждае от човека...

     Да, заради човека аз се отнасям с уважение дори към създадените от самия него Богове!

     В тях виждам олицетворено най-доброто в него!

     Неговото собствено величие ми разкриват тези творения на духа му, които той е извисил над себе си, за да им служи...

     Създал е образ на собственото си величие, за да се преклони пред него...

По същия начин и немалко величави култове, както и свързаните с тях мъдри митове, са свещени за мен пак заради човека: – като дело на самия човек.

     Митът ми показва човека в божествен образ. –

     В култа пък го виждам да почита Божественото в себе си, – назовано с името на сътворения от самия него Бог. –

Ти наистина нямаш никак високо мнение за себе си, щом смяташ, че е в реда на нещата да се отнасяш с презрение към делото, осъществено от човека в онези висши селения, където той си е създал Богове, митове и култове!

     Значи си все още чужд на самия себе си, щом търсиш олицетворение на Духа на тази земя и все пак си готов да отхвърлиш нещо, което се проявява като дело на човека в това олицетворение! –

Древните мъдреци трябвало благоразумно да крият от духовно незрелите, че те сами са дали форма на онова, което възвестявали като слово на Боговете.

     А чулите дълбоко в себе си гласа на Божеството били принудени да си създадат Богове, за да не се уплашат сами от проговорилото в тях Слово!

     Така излизащите от собствената им уста думи се превръщали за тях самите в образ и символ, а другите, които ги слушали, оставяли чутото да твори в тях нови образи и символи. –

     А големите мъдреци, осъзнали на какво е способна духовната сила на човека, създали към мита съответен култ, – създали високите форми на магично въздействие, които – скрити зад образа и символа – позволили най-съкровената и тайнствена сила на човека да бъде поставена в негова услуга.

     Много от тези неща са покрити днес с пепелта на времето, след като хилядолетия наред са били най-свято достояние на човека.

     Много от тях упражняват все още магичното си въздействие, но практикуващите ги едва ли си дават вече сметка за истинската им същност.

Колкото до онези, които презират всеки култ, тъй като при зараждането на поддържащия го мит са открили намесата на човека, те се заблуждават, когато вярват, че висшето познание развенчава мита и култа като рожби на нелепи илюзии.

     Те не подозират, че презират нещо, което мъдрецът умее да тачи!

     Не подозират, че тъпчат върху основите на храмове, в чиито зидове скъпоценни съкровища чакат все още своя откривател!

     Те виждат ръката на човека там, където по-рано са вярвали, че имат пръст само Боговете, – и затова почитаното някога им се струва днес лишено от стойност и заслужаващо презрение.

     Малцина се догаждат до какви висоти може да се издигне делото на човека.

     Единствени те изпитват все още благоговение пред делото, сътворено от човека на миналото.

     Те знаят, че не е съществувала голяма култура, която да не е била съградена върху култ, дължащ своята "носеща сила" на един мит.

     Знаят, че култът и митът не могат да бъдат създадени в резултат на произвол, и затова се отнасят с благоговение към онова, което се е появило някога на света от дълбините на човешката творческа сила.

     Никой още не е стигнал до най-дълбоките недра на извора, откъдето блика тази сила!

     Ала който, воден от вътрешния си усет, търси в самия себе си, много скоро ще разбере, че като хули делото на древните мъдреци, с това само позори себе си...

     С тръпки на възхищение ще се изправи тогава той пред делото на човека, което му разкрива самото Божество! –




– – – – – – –
Източник: "Култова магия и мит" ИК "ИРИС-95"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Преводач: Борис Стоянов