Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.09 17:47 - Върховната цел: За могъществото на Любовта
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 92 Коментари: 0 Гласове:
1



 За могъществото на Любовта

 

Наистина: безгранично е могъществото на човека, когато живее в Любов!

     Наистина: Любовта е най-голямата сила на земния човек! –

     Сили от много висок порядък са били възхвалявани от вас като най-висше благо за човека, в блена си вие сте виждали върховното човешко величие някъде в поднебесната вис; ала отредената му слава далеч надхвърля всичко, което въображението на земния човек е било в състояние да предусети, а даденото му могъщество се простира много по-нашироко, отколкото би могъл да си представи и в най-смелите си мисли! – – –

     Небесата не смогват да обхванат онова, което огнените сили на Любовта са способни да извършат в сърцата на родените на тази земя, и напразно бихме изследвали всички бездънни дълбини в опита си да открием къде е закотвена милостта, превръщаща човешките животни в божествено преобразени човеци на Духа! – – –

     Слънца гаснат в космичните приливи и отливи, увличайки със себе си цели светове в бездни на неизповедима разруха; могъществото на човека обаче му е дадено во веки веков, дори ако земята, върху която временно е намерил подслон, се разлюлее и разлети на късове под нозете му! –

     Той, макар и паднал някога от върховното Сияние, носи в себе си мощта да се издигне високо над всички звезди!

  

Какво, ще попиташ ти, какво дава такава голяма мощ на падналия някога човек?!

     Какво, ще попиташ, го извисява над всички невидими князе на космичното съзидание?!

     Знай, че тук човешките думи са безсилни да формулират крайния отговор и че само на най-дълбоката интуиция е отредено да предусеща онова, което може да се усети, но не и да се проумее! – –

     Как би могла човешката реч да даде израз на нещо, което остава над всяка човешка мисъл?!

     Дори за ония височайши звездни властелини, които по своята природа не са нищо друго освен най-чиста "мисъл" – само че далеч превъзхождаща всяка земна мисъл, – за ония невидими "богове" на този видим свят – остава во веки скрито това, което единствена човешката душа може да преживее в най-дълбоко вътрешно съзерцание. –

     По-високо от огромната мощ на тези звездни богове върху космичните съдбини се издига човешкото могъщество, основавано на Любовта!

 

Казано е:

     "Бог е Любов, и който пребъдва в Любовта, пребъдва в Бога, и Бог - в него!"

     За вас обаче "Любовта" е твърде близка до плътската наслада – тя е превърната от вас в сладостна притома на пропити със страст чувства, – и вместо да живеете в "Бога", вие сами сте издигнали кумира, пред когото коленичите и който наистина е безсилен да ви помогне, така че по-прозорливите, за които това заслепление не е останало скрито, са се отвърнали от него и са били обявени от вас за "безбожници", понеже поставят решително под въпрос или направо отричат "божествеността" на вашия кумир!...

     Аз обаче ви казвам, че немалко люде, отвърнали се по този начин от кумири и богове, са може би по-близо до Божеството от своите хулници! – – –

     Казвам ви, че мнозина от онези, които вие наричате "безбожници", са всъщност приютени в лоното Божие и преживяват Бога в Любов, макар да не се изразяват по вашия начин и макар самите те да не знаят, че са в Любовта и че в тях се проявява Бог! – – –

     Защото:

     "Бог е Дух; и тия които му се покланят, трябва в Духа да се покланят на истината!"

     Който не се захване да търси в себе си Духа, няма во веки да намери Бога!

 

Духът, който е Бог и който е Любов, не бива очевидно да се отъждествява с "духа" на мисълта, зараждащ се при мисловния процес в мозъците на тленните човешки същества!

     За съвсем друг Дух става дума тук и който не може да го почувствува в Любовта, дори да напише цели трактати върху него, пак ще си остане "без Бог"! – –

     Само в духовната форма на Любовта може земният човек да стигне до Бога, а с това и в Духа, от който е произлязъл чрез Словото за живот, самоизричащо се в Божеството от веки и во веки! –

     Дотогава всички негови псалмопения за "Бога" и "Божественото" са само глупаво бръщолевене и всичките му "молитви", не се ли коренят в тази Любов, ще си останат напразни! –

 

Онзи, който ви е учил някога да се "молите", както трябва да се молите, а не да "говорите излишно" като отдалечените от Бога люде, – той е искал да ви види в тази именно Любов!

     Целият му живот е всъщност израз на неговото учение за тази Любов!

     Как искате да го разберете, докато все още не се решавате да се разтворите в същия Огън на Любовта и да пожертвувате себе си, за да се намерите отново в тази Любов?!

 

Няма никога да постигнеш изцяло Любовта, за която ти говоря тук, докато все още се нуждаеш от обект на Любовта, който си принуден да търсиш извън себе си!

     Ти самият трябва да станеш обект на тази Любов, докато не загубиш накрая и себе си в нея и не се превърнеш сам в Любов, която не се нуждае вече от обект, понеже всичко, което е станало или може някога да стане, се съдържа в нея! – – – –

     Когато ти дават мъдрия съвет да се отречеш дори от своята душа, това означава само, че дори душата ти не бива да става обект на твоята Любов, ако искаш да преживееш в себе си онази Любов, в чието "лице" ти се разкрива вътрешно Бог!

     Стремиш ли се да придобиеш чрез "Любов" и нещо друго освен онова, което иска да схване себе си в най-вътрешната глъб на твоето "Аз", ти "обичаш" все още по земноограничен начин и оставаш твърде далеч от същинската Любов като духовна форма на Божеството!

     Трябва да намериш в себе си Любовта, която е Бог, и трябва да пребъдеш в Любовта, за да пребъде Бог в теб и ти – в Бога! – – –

 

Ти все още не "съществуваш", защото онова, което наричаш свое "същестувание", не е истинско, осъзнаващо себе си Битие!

     И както твоето така наречено "съществувание" може само в преносен смисъл да се нарече "Битие", така и онова, което смяташ за "любов", заслужава да носи името: Любов единствено в "преносен" смисъл! –

     Твоето така наречено "съществувание" е обусловено от хиляди неща, също както всяка любов, свързана с определен обект на любовта, остава винаги обусловена от нещо външно, на колкото и висок пиедестал да я поставяш пред самия себе си!

     Налага се да те насоча отвъд и над всичко това, щом искам да те изведа до висините на онази Любов, където твоят Бог може да се роди за теб, както и ти в него...

     До висините ще се издигне само онзи, който се "надигне" в самия себе си и съумее да се противопостави на всичко низко, опитващо се да го задържи с вериги в собствените си низини!

     Надигане против всичко низко е и самото търсене на "обект", на някакво "противостоене" на любовта, тъй като предусещаш, че трябва да се противопоставиш на низкото, ако искаш да го превъзмогнеш!

     Но докато продължаваш да търсиш навън "обекта" на своята любов, ти не можеш да намериш основа вътре в себе си, ето защо стани най-напред самият ти "обект" на любовта си! –

     А намериш ли веднъж подобна основа в себе си, за теб ще е навярно по-лесно да пожертвуваш и тази последна опора и да се "надигнеш" против самия себе си, докато не се озовеш там, където няма нито висини, нито дълбини, – където всеки пространствен образ загубва смисъл, тъй като тук става нещо наистина несравнимо!

    

Знай: небесата не могат да обхванат онова, което е отредено на човека, решен да не се отказва от своите права!

     Наистина един ден, след еони, всички ще постигнат "блаженство"; ала достъпното за всички "блаженство" е абсолютно несравнимо с върховната цел, до която можеш да стигнеш, ако се стремиш още в земнообвързаната си форма на проявление да се изтръгнеш нагоре и ако съумееш да се отскубнеш от веригите, в които космичните властелини могат да те държат окован в течение на хилядолетия и еони!

     По този повод е казано, че никой няма да бъде спасен, "докле не върне и последния кодрант"! – – –

     Днес обаче ти имаш все още възможност да се изтръгнеш от тези вериги!

     Днес ти все още можеш да станеш истински господар на своята съдба, а онези твои земни събратя, които отдавна вече са постигнали това, не познават по-голямо щастие от възможността да ти окажат помощ...




– – – – – – – 

Източник: „Върховната цел“ ИК „ИРИС-95“
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
           светско име: Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Преводач: Борис Стоянов

 




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 48891
Постинги: 152
Коментари: 251
Гласове: 1257
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031