Увод

 

По-висока от всички земни цели е върховната цел, която думите на настоящата книга искат да ти посочат.

     Всуе обаче ще се стремиш да постигнеш тази цел, ако я търсиш някъде в далечината!

     Пътят, извеждащ към твоята върховна цел, е в теб самия и само в себе си ще стигнеш един ден до върховната си цел!

     Всяка помощ, от която се нуждаеш по своя път, ще получиш пак в самия себе си!

     Единствено в себе си можеш да уловиш протегнатите ти за помощ ръце!

     Не смесвай учението, което се опитва да ти посочи целта и да те поведе по пътя към нея, с встъпването по този път в самия тебе!

     Полза от учението ще имаш едва тогава, когато последваш указанията му и започнеш да търсиш вътре в себе си! –

     Тогава чак ще получиш помощ в самия себе си!

     За да могат да те отведат до твоята върховна цел, думите на тази книга трябва да отекнат в теб.

     Дълбоко в себе си ще откриеш тогава стръмния път и ако полагаш усилия да се изкачиш сърцато по него, той ще изведе и теб един ден до върховната цел в самия тебе! – –

 

 

Зовът на Духа

 

Не е било случайна приумица на древните мъдреци непрестанното напомняне да търсим Духа в тишината, да очакваме зова му "зад заключени порти". –

     Онова, което можем тогава да доловим вътре в себе си, ще бъде чуто само от душата и само нейната чувствителност ще ѝ помогне да долови неизразимото с човешки думи...

     Блажен е, който умее да чува, осланяйки се на тази чувствителност!

 

Не на всички е отредено веднага да доловят зова на Духа.

     Често се налага човек да прекара дълго време в "молитва", преди "сърцето" му да се отвори и той да откликне вътре в себе си на този зов...

    

Както далечната мелодия на струнен инструмент може да се разпознае само от изострено, вещо ухо, докато за другите тя си остава неразличима гмеж от звуци, така и тихият зов на Духа се долавя само от онези, които са изострили вътрешния си слух и са развили дотолкова усета на душата си за духовните неща, че тя е вече в състояние да разтълкува чутото от нея. – – –

 

Оглушели от кресливия шум на всекидневието, мнозина се лутат из пустинята в очакване на зова, който може да стигне до тях, – без да съзнават глухотата си.

     Всуе се опитва зовът на Духа да ги раздвижи...

     Зашеметеният от шума трябва първо да осъзнае, че е глух, за да може в настъпилата след това тишина да възвърне слуха си.

     Достигне ли духовното отново до слуха му, той трябва да се приучи съзнателно и упорито да се изолира от шума на външния свят, без обаче да бяга от него. –

     Каквото и да е обкръжението му, – той самият трябва да остане винаги в тишина!

     Шумът на деня не бива да прониква вътре в него, макар и да бушува с всички сили отвън. –

 

Който иска да чуе зова на Духа, нека насочва слуха си само навътре.

     Единствено вътре в себе си ще се приучи да долавя онова, което никоя дума досега не е успяла да изрази...

     Шумът и врявата не ще го оглушат, ако умее да се вслушва в себе си!

     Сред бушуващия около него външен свят той ще стане за самия себе си остров на тишината.

     Ще се приучи да не дава ухо на яростните вълни и на воя на бурята и от тишината в самия него ще отекне възвишеният зов на Духа! –

 

Поривът за дело и активна дейност не ще смути така нужната тук тишина!

     Зовът не може да бъде чут там, където цари единствено тишината на смъртта!

     Без вълните на живота вътрешната тишина не може да се изпълни с оня живот, от който Духът зачева духовното в човека.

     Само така заченатото от Духа чува зова на Духа! Само чрез него човекът може да стигне до познание – до познание за самия себе си! – – –

     Всуе ще чака онзи, който смята, че по друг начин ще бъде назован със своето "име"...

     Горещо жадуваният от него зов може да дойде само отвътре, щом дълбините на съществото му се събудят от творческата мощ на Духа, проявяваща се единствено в тишината. Само от най-съкровената глъб на душата може да се чуе духовното!

 

Предлаганото отвън учение има за цел единствено да те подготви за целта.

     То трябва да те уведоми вътрешно за Духа, за да можеш един ден да доловиш зова, дошъл от собствените ти дълбини.

     Учението е в състояние да ти каже за Духа винаги само онова, което се поддава на словесен израз. До духовната Действителност обаче ще можеш да се доближиш единствено чрез преживяване!

     Живота на Духа ще схванеш само като го изживееш сам. – – –

     И така, съсредоточи се с всички сили навътре в себе си и се моли на Духа в теб самия да пробуди най-съкровените ти дълбини!

     Упорствувай в тази "молитва", докато не бъдеш чут!

     Остани в тишина и запази непоколебимо упование!

     Дори твоята "молитва" не бива да наруши тишината! –

     Още по-недопустимо би било да изискваш настоятелно онова, което ще ти се даде от само себе си веднага щом тишината те подготви вътрешно за него. –

     Изчаквай часа си с ведро спокойствие! Действувай с всичките си външни сили във външния свят, ала не позволявай на делничните грижи да осквернят твоята Светая светих! Неразколебан от външните бури, старай се винаги да запазиш тишината вътре в себе си!

     Никакъв шум от външния свят не бива да прониква в този олтар!

     Така един ден – в отредения ти час – ти ще стигнеш до най-бездънната си глъб и ще бъдеш въздигнат до най-високия си връх!

     Така един ден ще доловиш в себе си зова на Духа и ще познаеш себе си в Духа! –

     В Живота на Духа ти самият ще се озовеш тогава във вечния Живот!

– – – – – – –

Източник: "Върховната цел", ИК "ИРИС-95"
Автор: Bo Yin Ra – духовно име
Йозеф Антон Шнайдерфранкен – светско име (1876 – 1943)
Преводач: Борис Стоянов