Постинг
09.03.2016 15:04 -
СИЯЕЩА
Беше стояла до главата на не един умиращ, така че, когато чертите на лицето му се изгладиха и то придоби благ вид, тя предусети съвсем близкия край. Тогава ръката му трепна и стисна нейната.
- Желанието ми се изпълни - каза тихо той.
Понеже вече просто не можеше да говори от мъка, жената само леко завъртя глава наляво и надясно, което значеше: "Какво желание?".
- Спомняш ли си, когато трябваше да си пожелая нещо, без да го изричам на глас, ако искам то да се сбъдне?... Тогава поисках да те видя... да видя теб... Не очите, през които ме гледаш, не ръцете, с които ме прегръщаш, не нозете, които те довеждат до мен, не гърдите, които пазят сърцето, което обичам... но теб!
И ето, сега те виждам, чиста, като кристално планинско езеро, огряно от слънчевите лъчи; красива, като... сияеща... Няма думи, с които да опиша красотата ти, няма средство, с което да предам щастието от твоето присъствие! А одеждите ти...
Тя слушаше, силно стиснала ръката му и очите си, все още намиращи влага в тялото ѝ, която да изцедят. В пълно неведение за собствената си светлина, ден след ден, година след година, тя бавно и тихо чезнеше в този физически свят.
- Скоро... - гласът му чезнеше - И щастието ни ще бъде пълно...
Когато душата напусна тялото му, в болничната стая останаха две черупки. Едната, болнава, съсухрена и бледа, лекарите изпратиха към изхода на болницата, а другата нарекоха мъртва.
- Желанието ми се изпълни - каза тихо той.
Понеже вече просто не можеше да говори от мъка, жената само леко завъртя глава наляво и надясно, което значеше: "Какво желание?".
- Спомняш ли си, когато трябваше да си пожелая нещо, без да го изричам на глас, ако искам то да се сбъдне?... Тогава поисках да те видя... да видя теб... Не очите, през които ме гледаш, не ръцете, с които ме прегръщаш, не нозете, които те довеждат до мен, не гърдите, които пазят сърцето, което обичам... но теб!
И ето, сега те виждам, чиста, като кристално планинско езеро, огряно от слънчевите лъчи; красива, като... сияеща... Няма думи, с които да опиша красотата ти, няма средство, с което да предам щастието от твоето присъствие! А одеждите ти...
Тя слушаше, силно стиснала ръката му и очите си, все още намиращи влага в тялото ѝ, която да изцедят. В пълно неведение за собствената си светлина, ден след ден, година след година, тя бавно и тихо чезнеше в този физически свят.
- Скоро... - гласът му чезнеше - И щастието ни ще бъде пълно...
Когато душата напусна тялото му, в болничната стая останаха две черупки. Едната, болнава, съсухрена и бледа, лекарите изпратиха към изхода на болницата, а другата нарекоха мъртва.
Търсене
За този блог
Гласове: 2839
