Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.02.2016 19:14 - ПОГЛЕД НАЗАЕМ
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 364 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 20.02.2016 19:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Когато гледачката влезе в стаята, болният седеше на стола с лице към прозореца, а от очите му се стичаха сълзи. За първи път го виждаше да плаче, стъписа се...

- Извини ме! - каза спокойно той - Но понякога красотата на факта, че въобще съществувам, така изпълва сърцето ми, че просто не мога да спра сълзите си.

Човек може да спори за много неща в този живот, но пред сълзите от щастие всеки аргумент остава безсилен. Ето защо, макар и покъртена, гледачката не каза нищо и остана неподвижна и безмълвна насред стаята; само очите ѝ леко щъкаха от едно място на друго. Те се спряха на изсеченото, но благо лице на възрастния човек, изоставен от всички в тази неприветлива, рушаща се къща; после обходиха поддържаната, но все пак мизерна стая на болния; след това се впериха в сивия, мрачен пейзаж с тежко надвиснали облаци, който също не искаше да влезе през пукнатото стъкло на лющещия се прозорец; и накрая се установиха върху лекарствата, които просто трябваше да направят края по-поносим...

- Ела насам! - каза кротко болният и направи лек жест с ръка - Ти се грижиш за мен толкова добре! Кажи ми, има ли нещо, което мога да направя за теб?

Гледачката, макар и млада, но също изстрадала жена, наета да гледа този човек за "жълти стотинки" и търсеща почтени начини да изхрани себе си и двете си деца, оставена без помощ от съдбата и хората, се приближи до повикалия я. Понесла безброй теготи с тялото и душата си, тя имаше добро, но вече губещо вярата си сърце. И странно, тя беше гледачката, която трябваше да се грижи и подкрепя, но самата тя се чувстваше обгрижвана и подкрепяна от болния.  Когато той я извика при себе си, младата жена с безкомпромисна яснота и силна болка осъзна, че скоро тази подкрепа щеше да изчезне от живота ѝ. Тя просто стоеше там, сред сивотата и чернотата, и се чудеше откъде намираха слънце сълзите на стария човек, за да блестят на бузите му; очите ѝ ѝ пареха, а гърлото ѝ не позволяваше на въздуха да влиза в гърдите ѝ...

- Е?

Гласът му беше кротък и подканващ. Тя падна на коленете му и лицето ѝ остана на тях, докато вехтите панталони не попиха сълзите ѝ. След това вдигна глава нагоре и най-искрено каза:

- Моля Ви, дайте ми за малко очите си!




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - толкова е.....вярно...
20.02.2016 21:24
пристан,напомняш ми Стефан Цвайг....
„Писмо на една непозната “.....
/ Brief einer Unbekannten /
никога няма да забравя това...
благодаря ти !
цитирай
2. pristan - Благодаря за коментара, milady,
20.02.2016 23:48
благодаря и за разказа! Току-що го прочетох. Много е силен!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 46997
Постинги: 142
Коментари: 248
Гласове: 1236
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930