Живеел в древни времена един свят човек.
Светостта му била толкова голяма,
че на нея Ангелите се удивявали
и специално слизали от небето,
да погледат: как, живеейки на земята,
може толкова да се уподобиш на Бога.
А той живеел в простота,
излъчвайки около себе си доброта -
както звездата излъчва светлина,
както цветето излъчва аромат -
без сам да забелязва това.
Всеки ден от неговия живот
може да се определи с двете думи:
той благотворил и прощавал.
Никога за това нито дума не споменавал,
но то в усмивката му проличавало,
в неговата приветливост, добродушие
и благотворство час след час.
И рекли Ангелите на Бога:
„Господи, дай му дар да твори чудеса”.
„Съгласен Съм. Попитайте го, какво желае”, -
отвърнал Господ.
И Ангелите попитали светия:
„Желаеш ли, докосвайки ги с ръце
да подаваш здраве на болните?”
„Не, - отвърнал светият. -
Нека по-добре Сам Господ да твори това”.
„Желаеш ли да имаш такъв дар слово,
със силата му грешниците да обръщаш
на пътя на истината и доброто?”
„Не, - казал светията. -
Ако към себе си вниманието
на другите привличам,
с това от Бога ще ги отвличам, -
нали Бог има много други начини
Себе Си да прослави”.
„Но какво накрая, желаеш тогава?” -
попитали Ангелите.
Светият отвърнал с усмивка:
„Какво да желая? Без Своята милост
Господ да не ме оставя,
с нея аз всичко ще притежавам”.
Но Ангелите продължавали да настояват:
„Все пак е нужно да измолиш
за себе си дар чудотворен,
или ние насила ще ти го дадем”.
„Добре, - отвърнал светият, -
тогава така да върша доброто желая,
че и сам за това да не зная”.
Смутени от такава молба,
Ангелите помежду си
да се посъветват се събрали
и на това се спряли:
че сянката на светия и зад него,
и отстрани него, и невидима за него,
да има дар болните да изцелява,
скърбите да облекчава и болките да утешава.
Тъй и станало.
Когато светият минавал, сянката му
отстрани него и зад него се отразявала,
със зеленина изтъпканите пътища оживявала,
с цветове увяхналите растения украсявала,
чистата вода връщала на пресъхналите ручеи,
свежия цвят на лицето на децата малки
и тихата радост на плачещите майки.
А светият както преди
прекарвал своя живот в простота,
излъчвайки около себе си доброта -
без сам да знае това.
източник:
carstvo-maloe.com
