Десета глава (с малки съкращения)

Свободни сме, когато даваме свобода



Крайната цел на цялото човечество е съвършенството, и, за да постигне това състояние, човекът трябва да се научи да минава през всички преживявания незасегнат; той трябва да посреща всички вмешателства и изкушения по пътя си, без да им позволява да го отклонят от курса му. Тогава той е свободен от всички житейски трудности, беди и страдания, и складира в душата си съвършената любов, мъдрост, кураж, толерантност и разбиране, които са резултат от познаването и изпитването на всичко, понеже съвършен майстор е този, който е преминал през всички клонове на своя занаят.

Ние можем да направим това пътуване през живота едно кратко радостно приключение, ако осъзнаем, че свободата от всяко ограничение се спечелва само чрез даване на свобода. На нас ни се дава свобода, ако ние даваме свобода на другите, тъй като можем да преподаваме единствено чрез пример. Когато сме дали свобода на всяко човешко същество, с което контактуваме; когато сме дали свобода на всяка жива твар, на всичко около нас, тогава ние освобождаваме себе си. Когато видим, че дори и до най-малките подробности не правим опит да доминираме, контролираме или повлияваме живота на някого друг, ще открием, че чуждите вмешателства са изчезнали и от нашия собствен живот, защото тези, които ни овързват, са тези, които овързваме ние.

И ние толкова лесно можем да се освободим от господството на другите, първо, като им дадем абсолютна свобода и, второ, като по един много внимателен и много любящ начин им откажем да бъдем управлявани от тях. Без сила, без негодувание, без омраза и без грубост. Нашите опоненти са наши приятели, те правят играта да си струва и в края на мача ние всички ще си стиснем ръцете.

Не трябва да очакваме другите да правят това, което искаме, техните идеи са правилните идеи за тях и, въпреки че техните пътеки може да ги водят в различна посока от нашата, целта в края на пътешествието е една и съща за всички ни. Наистина, разбираме, че ние се спречкваме с другите, когато искаме те да са в съгласие с нашите желания.

Ние сме като товарни кораби, пътуващи към различни страни на света, някои сме за Африка, някои - за Канада, други - за Австралия, после се връщаме в едно и също родно пристанище. Защо да следваме някой кораб до Канада, след като дестинацията ни е Австралия? Това би означавало такова забавяне!

И отново, навярно не осъзнаваме какви дребни неща могат да ни обвържат, същите неща, които искаме да задържим, са тези, които задържат нас; това може да е къща, градина, мебел някаква; дори те имат правото си на свобода. В края на краищата, светските придобивки са преходни, те донасят тревоги и безпокойство, защото вътре в себе си ние знаем, че те ще бъдат неизбежно и напълно изгубени. Те са тук, за да им се радваме и възхищаваме, и за да извлечем максимална полза от тях, но без да придобиват толкова голямо значение за нас, че да се превърнат в оковаващи ни вериги.

Ако дадем свобода на всички и всичко около нас, ние откриваме, че в замяна ставаме по-богати на любов и притежания от когато и да било преди, тъй като любовта, която дава свобода, е тази велика любов, която привлича по-близо към себе си.




превод от английски: pristan

Въпреки успеха на ваксините и признаването им от научния медицински свят, Бах не бил съвсем доволен, защото виждал, че неповлияните от тях хронични заболявания все още били много. От друга страна, не искал лекарствата, с които лекувал, да имат такъв нечист произход, като чревните бактерии, които били в основата на ваксините. Воден от вътрешното си чувство, той знаел, че ще намери желаните от него лекарства сред растенията на природата и насочил своите търсения в тази посока. Осъзнал още, че хората със сходен темперамент няма да боледуват от едни и същи болести, но ЩЕ РЕАГИРАТ по един и същ начин на болестите, каквито и да са те.
През септември 1928 г Бах открил първите си две лековити растения - недопирка и мимулус. През същата година открил и клематиса. Тези три растения той потенцирал по начина, по който приготвял ваксините и започнал да лекува с тях. Резултатите били забележителни! Към края на 1929 г Бах изоставил всички други начини на лекуане и започнал да лекува само с откритите растения, като продължавал да търси и други лечебни билки. Той бил сигурен, че е на път да открие лечебната система, за която винаги е мечтал, и един ден казал на своите приятели, че оставя кариерата си, за да се посвети на откриването на всички типове ум и на лекарството за всеки един от тях, като така щял да може да лекува всички болести.
Човек само може да си представи колко трудно било това решение за Бах и каква съпротива срещнало то в повечето му колеги. Бах загърбил всичко: престижната си кариера, носеща му повече от пет хиляди лири стерлинги на година и работата по изготвянето на ваксини, които били разпращани на лекарите по цял свят.
И все пак, Бах не съжалявал за нищо. Воден бил единствено от нарастващата му сигурност, че онова, което търсел, щял да намери сред природата. Не знаел как, не знаел кога. Направляван от интуицията си, през пролетта на 1930 г той напуснал Лондон, загърбвайки всички научни начини на лекуване.



Историята продължава...