Лесно е да призовеш за човечност, като напишеш книга, разказ или стих; като напишеш и изпееш песен, като заснемеш филм, като нарисуваш картина, като издигнеш монумент; като публикуваш статия в някой блог… като направиш нещо, което другите да видят. Лесно е да застанеш на трибуната, да те виждат, да те чуват, да те слушат… Чувстваш се добре. В очите на другите ти си добър човек, и не само добър – ти си над тях, ти си пред тях – така говориш в сърцето си: аз съм по-добър, по-знаещ, по-можещ, по-силен, ето защо те трябва да ме следват.

Това е лесно, лесно е да призовеш. Трудно е да бъдеш.

Трудно е да бъдеш човечен. Затова и призоваваш. Това, което липсва в теб, копнееш да видиш отвън. Когато трепериш от студ, търсиш топлина. Когато ти липсва човечност, призоваваш другите да бъдат човечни, че да вземеш малко от тях. Призоваваш за човечност, че да кажат другите „той е човечен”, но само себе си лъжеш ти.

Като останеш сам със себе си, трепериш, затова хващаш перото. Вдъхновение ли, по-скоро – страх. Защо те е страх да останеш сам, мълчаливо да си живееш, без призив към хората за човечност? Защото съдиш по себе си. Ако всички са като мен, казваш си, аз съм в голяма опасност, светът е жесток, трябва да призова за човечност, защото иначе хората ще ме унищожат.

Но единственият начин да направиш този свят по-добър е ти да станеш по-добър, по-човечен. Защото само ти си този, над когото наистина можеш да имаш абсолютна власт, чак до смърт.

Думите ти карат хората да кимат мъдро и да си казват „и ние искаме да сме на трибуната и да водим, да бъдем слушани; и ние искаме да призоваваме”. Но свят, пълен с призоваващи жестоки хора, не ползва добре никого.

Но, ако ти наистина решиш да бъдеш човечен и поемеш отговорността за човечността на света единствено върху твоите собствени плещи, от теб ще се излъчва Сила, която, без да кажеш дори и дума, ще прониква в хората около теб и ще ги просветлява.

Но това е трудно. Призивът е лесен и обира евтината слава. Делото е трудно и остава безславно в този свят. То може да бъде вършено и довършено единствено от онзи, за когото значение има само Любовта.

Ей за това си ми любимеца!
~*~

то и в Библията е казано:
"По делата им ще ги познаете."
"Това,което върши дясната ръка,не трябва да го знае лявата."

Истинската помощ е безкористна,дадена от сърце,и не чака никаква отплата.

Не е лесно да застанеш на трибуната пред всички. А това, че си застанал там не те прави по-умен, по-знаещ или по-можещ. И не съм съгласна, че всички ги е страх да останат насаме с тишината и от страх хващат перото.

Единственото, но най-важно с което съм съгласна е човечността. Липсата на такава, в голям процент от хората. И че за малките, дори за големите прояви на човечност, любов, състрадание- за тях не се говори- а се действа. А този, който действа от човечност- той не търси в делата си слава :)