Тя беше сериозен, коректен клиент. Винаги беше точна, а случеше ли се така, че да закъснее или да не може да дойде, не пропускаше да се обади своевременно. Но ето, че сега закъсняваше с повече от петнайсет минути, без никаква вест за това. Когато станаха двадесет, масажистът набра номера й и зачака. Занизаха се сигнали "свободно", но от другата страна никой не отговаряше... Затвори. Само след броени секунди телефонът му звънна и той натисна зелената слушалка. Беше тя.
      - Извини ме! - прозвуча гласът й по линията, почти треперещ от притеснение - Извън града съм, а забравих да ти кажа, че няма да дойда! Много съжалявам, съвсем забравих!...
     - Няма нищо - опита се да я успокои той, но извиненията от другата страна на линията продължиха. Мъжът отново прекъсна женския глас:
     - Не се притеснявай, случва се, човек като се ангажира с много работи...

     Следващият път, когато тя дойде на масаж, беше видимо притеснена, гледаше виновно.
     - Наистина много съжалявам, никога не ми се е случвало така да изключа...
     Масажистът усети, че клиентката му не беше почувствала искреността на думите му, които той й беше казал по телефона. Мисълта, че тя може да си мисли, че той може да си мисли нещо лошо за нея, не му даваше покой. Той не искаше да оставя жената срещу него с това мъчително усещане в нея. Затова направи крачка напред и внимателно сложи ръката си върху рамото й.
     - Разбирам те напълно - каза меко, но настойчиво той. - Наистина, всичко е наред!
     Погледът му беше прям и красноречив, а ръката му...
     Тя отлично познаваше тази ръка. С нея той години наред й беше причинявал и болка, и приятни усещания; беше я натискал, галил, стискал, разтривал, щипал, мачкал... драскал нежно... И всичко това беше подчинено на една цел - да я направи по-здрава, по-добре чувстваща се в кожата си и, доколкото това беше възможно, по-щастлива.
     Сега жената почувства, че това беше една ръка, чиито кръвоносни съдове идваха направо от сърцето... В очите й се появиха сълзи.
     - Никой не се е отнасял така с мен... - промълви тя и заедно с въздуха от устата й излезе някакво облекчение. - Не си спомням откога не са ме докосвали по такъв начин...
     След това бръкна в чантата си и извади портмонето си.
     - За днес това ми е достатъчно. Днес масажът беше... наистина на ниво!

     Когато клиентката си тръгна, масажистът известно време остана безмълвен, отдаден на това, което чувстваше в стомаха и гърдите си.
     След това, първата мисъл, която премина през ума му, се завъртя около факта, че всичките му масажи, правени години наред, не бяха донесли на неговата клиентка такова удовлетворение, колкото един миг докосване...

Странен разказ...интересно как ли ти е хрумнал?
Може би някоя масажистка те е вдъхновила...;))

страхотно е. Поздравления. Може би съм пристрастна към тази професия. Много добре казано, написано и точно в десятката. Благодаря ти. Заслужаваше си времето, което отделих, докато го прочетох два пъти. А от там ме заведе до други теми и мисли за размисъл. :)

понякога ни връща към живота... и винаги е вълнуващо..
поздравления..