Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2014 20:59 - ЦВЕТЪТ НА СЪРЦЕТО МИ
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 262 Коментари: 0 Гласове:
5



Веднъж се случи така, че на публично място заявих:
"Цветът на сърцето ми е син".
Още на следващия ден на входната врата на дома ми почукаха няколко едри момчета, изтупани в безупречни костюми. Те ми казаха, че съм направил недопустимо изказване, което противоречало на всяка истина и всеки здрав разум. Отговорих им, че не мога да направя нищо по въпроса, защото, колкото и парадоксално да звучеше, аз бях казал истината. Тогава те ме попитаха, дали не бях чувал нещо за червения цвят на сърцето, не съм ли виждал снимки на човешки сърца, не съм ли знаел онзи супер популярен стилизиран червен образ на сърцето, дето го имало даже и по картите за игра и който иначе символизирал любовта. На това им отвърнах, че тук нямаме противоречие, защото аз всъщност говорех за моето сърце, а не за сърцата на другите и за символични образи. Момчетата взеха леко да се нервят. Отвориха едно куфарче, извадиха някаква машинарийка и ми заповядаха да се съблека гол до кръста. После направиха "щрак" и след секунди извадиха от машинарийката една снимка с кристално ясен образ.
Казаха ми, че това било моето сърце и нямало да бъде лошо да видя колко червено е то. Но аз им отвърнах, че това не беше моето сърце, а само някаква си снимка.
- Слушай - каза ми заплашително може би най-умният от тях, - ти се очертаваш като един социално деструктивен, обществено опасен елемент! Не знам какъв ти е мотивът да хвърляш хората в твоите ужасни заблуди, но това трябва да спре!
- Съжалявам за това. - казах смирено - Повече няма да занимавам обществото със сърцето си!
- Това не ни устройва. Ти трябва публично да признаеш, че цветът на сърцето ти е червен, защото... Човече, просто не съществуват сини сърца. Ти пълниш главите на хората с лъжи, а това не е никак, никак хубаво...
- Не мога да направя това, което искате. Цветът на сърцето ми е син. Това е моя неоспорима истина и да я отрека означава да плюя на собствения си живот.
- Така значи! - ядоса се не на шега мозъкът на изтупаната компания - А да ти е хрумвало, че ако не плюеш на живота си, той може да се окаже доста кратък?... Даваме ти последен шанс да размислиш. Утре ще дойдем пак и силно се надявам да си решил проблема с цветоусещането си...

Трябва да призная, че момчетата се оказаха точни типове, които твърдо държаха на думата си, защото на следващия ден те наистина дойдоха. Взеха ме със себе си и отидохме в някаква стая в някаква къща. Сложиха ме да седна на един стол, натиснаха едно копче и цялата стая светна във възможно най-червения цвят на света.
- Помисли добре, преди да отговориш - каза Мозъка (вече така си го бях нарекъл), - защото ще те питам само веднъж!
Последва многозначителна пауза, в която момчетата зад гърба му направиха ефектна звукова заря със ставичките на масивните си юмруци. Мозъка ме попита:
- Какъв е цветът на сърцето ти?
Напълно спокойно и дваж по-уверено отговорих:
- Червен.
Онези, които се бяха приготвили да ме размажат, разочаровано отпуснаха напразно разгретите си тупалки, а онзи, който се интересуваше от промивката на общественото мнение, разтегна лицето си в такава усмивка, че ако в устата му имаше 64 вместо 32 зъба, те всичките щяха да лъснат по един много, много хищен начин.
- Значи-и-и... - наведе се мазно Мозъка над главата ми, - ти все пак признаваш доскорошната си заблуда?!...
- Ни най-малко! - отвърнах - Просто снощи съпругата ми смени пеньоара си с нов...




Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415626
Постинги: 376
Коментари: 419
Гласове: 2831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031