Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.02.2014 15:10 - МРАКЪТ НА БЪДЕЩЕТО В СВЕТЛИНАТА НА МИНАЛОТО
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 279 Коментари: 1 Гласове:
8

Последна промяна: 25.02.2014 15:10


Във физическата светлина на света плодът на миналото е узрял и видим. Във физическата светлина на света волевите импулси от миналото намират своята смърт. Техният плод е узрял, достигнал е краят на своето развитие. Но всеки плод съдържа в себе си семе, потенциал...

Това, което изживяваме сега, този материален свят, е плод на отдавнашни волеви импулси на Духовни Същества. Сам по себе си физическият свят е прекрасен - светът на физическата природа - и такъв, какъвто е той днес, е само междинен етап от цялостното развитие на планетата Земя, която пък е арена - или една от безброй многото - на която протича еволюцията на човека /не на земно-човешкото тяло, което също е само етап от еволюцията на човека, част от планетата Земя/.
Сега Човекът се изживява в земно-човешко тяло, което е плод на стари духовни импулси. Сега тези импулси се изчерпват в светлината на света, те умират в нея. Това, което е било на тъмно в миналото, сега излиза на светло. Сега всеки човек, като Духовно Същество, на светло бере плодове, които е засял на тъмно.

Настоящият момент е светлината, в която умира миналото и тъмнината, в която се сее бъдещето. Миналото се разбира чрез ума - знание. Бъдещето се сее с Воля - действие.

Ако аз, като Човек, желая само да се наслаждавам на прелестите на умиращото минало и не желая да се трудя, като сея за бъдещето, тогава аз се вкопчвам в смъртта и отпадам от Еволюцията, от потока на Живота.

Аз не бива да чакам плодовете на моя труд за бъдещето да израснат в този живот, защото този живот е плод на миналото. Сега аз работя на Божията нива като сеяч и мога само да сея. Бог е Този, Който ще прибере плодовете в хранилища и, когато Той реши, ще ги покаже на светло. Тогава аз пак ще бъда сеяч, но ще сея сред плодовете на сегашния си живот. Навярно няма да си спомням нищо за сега /тогава защо въобще да се вкопчвам в нещо?!/, тъй както не си спомням нищо за предишния си живот, сред чиито плодове, обаче, се трудя сега.

Аз, като Човек, като Духовно Същество, не сея друго, а Себе си. Мои семена са моите мисли - изречени и направени. Кога семената ми ще са годни за плод? Когато мислите ми минат през думите ми и делата ми непроменени, когато съм истинен. А плодовете ми ще са такива, каквито са семената ми. Аз ще бъда такъв, какъвто се засявам сега. Не напразно мога да говоря. Аз творя Себе си, изричайки се - с мисли, думи и дела.

Може би съм се родил лош, може би дълго съм сял бурени и тръни... Но това е минало! В светлината на света аз виждам себе си и света, като отражение на миналите ми дела. Сегашните си дела аз ще видя, когато мракът на бъдещето започне да умира в светлината на миналото.

Нищо, което виждам сега, не ще ме обезкуражи...
Нищо, което чувам сега, не ще ме отчая...
Нищо, което усещам и чувствам сега, не ще ме накара да спра...
...да извайвам Себе си такъв, какъвто искам да бъда!

Защо да се тревожа за света? Не мога да направя нищо за миналото. А светът е миналото. В този настоящ момент, който е краят на миналото и началото на бъдещето, има само едно важно нещо:

да разпръсквам добри семена.




Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. batogo - !!!:))) Поздрав!
26.02.2014 07:03
Ето това е простата, вечна истина, която е време да се осъзнае, за да сътворим себе си и един по-смислен свят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415530
Постинги: 375
Коментари: 419
Гласове: 2831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031