Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2014 16:27 - ИДЕЯ И ПРЕДСТАВА
Автор: pristan Категория: Лични дневници   
Прочетен: 501 Коментари: 5 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Идея ще нарека осъзнато взетото решение, с което човек определя качествено себе си. Идеята оформя мирогледа на човека, отношението му към всички хора и околната среда.

Представа ще нарека желанието, с което човек определя другите и другото. Представата е желанието на човека хората да гледат на него по определен начин и околната среда да осигурява определени условия за живот.

Идеята поражда в самия човек волеви импулси, които намират плод в неговите действия - свобода.
Представата поражда желание за определени волеви импулси в другите и така волевите импулси на другите намират плод в действията на човека, обвързан с представата - робуване.

Идеята не прибавя и не отнема нищо от човека. Тя не се интересува от въпроса "Какво имам?", а от въпроса "Какъв съм АЗ?". Идеята не сковава човека с външни обстоятелства. Тя не се интересува от въпроса "Какво правя?", а от въпроса "Как го правя?".
Ако човек се интересува от това да е спокоен и внимателен, за него не е от значение, дали ще работи като уличен метач или като лекар. И в двата случая той ще върши работата си спокойно и внимателно. Любовта му тече в посока на спокойствието и вниманието. Любовта е Сила. За нея няма пречка - ни болка, ни заплаха, ни смърт...
Когато човек живее с идеята за себе си, той знае какво сее...

Когато човек живее, обвързан с представите, той прехвърля Силата на живота си върху другите и околната среда. Така той започва да иска от другите да правят и да имат това, което ще осигури живота му и ще удовлетвори представите му. Тогава чак той приема хората и нарича това "любов", но всъщност - зависимост. И, логично, започва да мисли, че, за да бъде обичан от тях и съответно осигуряван, той също трябва да отговаря на техните представи,
но вижте!:

Всеки е индивидуалност и вижда света по собствения си, присъщ единствено и само на него начин. Е, може ли човек напълно да угоди едновременно на най-малко двама души, при условие, че единият от тях е винаги той самият?
Кого трябва да послушаме: себе си или другия?
Това е много важен момент, приятели! Човек може да бъде щастлив единствено с Истината, която твори Любов. А Истината може да бъде доловена само в собственото сърце. Ако човек пренебрегне живата си и единствена Истина, и се покори на друг човек, той става идолопоклонник. Сляпото следване и подчинението ни, въпреки нашата свободна воля, ни превръща в нещастници, откъснати от Сърцата ни.

Идеята се ражда в и от самия човек. Тя е път към Истината.
Казано е да оставим майка си и баща си... Сега вече не е точно така, но в далечното минало може би те са били най-големите авторитети, оформящи мирогледа на децата си.
Може ли един любящ Божи Син да ни призовава да оставим майка си и баща си? И, ако ги оставим, къде на "майка си" да Го търсим, че да Го последваме? Тук нещата опират до авторитета, чуждия авторитет, пък бил той на майката и бащата, който ни изпълва единствено и само с представи, а всяка представа е идол, защото ни отдалечава от Истината в сърцата ни. А "да Го последваме" ще рече да слушаме Сърцето си, защото единствено в нас е пътят към собственото ни щастие.

Сега питам: Познавате ли човек, който без причина и напълно съзнателно да е взел решението да бъде злобен? Всеки оправдава злобата си с някого или нещо, нали? Но човек, който се оправдава, е подвластен на представите. Действията на другите определят неговите действия. Такъв човек няма собствен авторитет, няма отговорност за собствените си постъпки, няма идея за самия себе си. Той има представа за себе си, представа, наложена му от другите.
Всеки инстинктивно оправдава злобата си, защото качествата, с които се обличаме на тази земя, са семена...

Ето защо идеята е едно дълбоко чувство за отговорност.
Ние сме сеячи. Нека сами определяме какви семена да вадим от торбата. Защото по силата на Закона, ние сме и жътварите. Ако ни се наложи да жънем декари и декари злоба, тогава вече ще се замислим. Някои вече ги жънем. Но, докато размахваме сърпа, от ръкавите валят нови семена. Нека под нападките на това, което сме посели преди, мъдро изберем какво да вали сега от ръцете ни, защото иначе би станало дваж по-лошо.

Знам, че това ви е ясно.
Просто го припомням.
Защото много ясни неща стават неясни в мъглата на забравата...

Аз вярвам в себе си, което значи, че вярвам и във всеки един от нас.
Желая ни свобода и щастие.

Да бъде!




Гласувай:
10



Следващ постинг
Предишен постинг

1. batogo - !!!:))) Поздрав!
29.01.2014 17:24
Много мъдър постинг-послание.
цитирай
2. milady - КЪса ми Се Сърцето..като ...
30.01.2014 20:02
Ви гледамм..колкооо сте НЕразбран и
Самооотен,Г.н пристан !!
Горе Главата ,обаче, Аз съм ВЕздесъщаа !!
И най многооо обичам лоши, самотни момчета
;)))
цитирай
3. pristan - Към 2.:
31.01.2014 15:13
Да, наистина! Все още не мога да разбера Себе си и това ме прави неразбран. Ако разбера Себе си, тогава ще станем двама - аз и Мене ми - в Едно. Но... все още съм само аз и това ме прави самотен.

Добре, че сте вие, другите!...
...да ме обичате, намигвайки...

Така е много по-леко в самотния път на Разбирането.

цитирай
4. milady - помниш ли,когато /още/ те обичах...
01.02.2014 10:58
пратих ти любовна картичка/ истинска хартиена/
помниш ли..още, каква беше ??!!
ако си спомняш, брат, ще продължа с коментара!
благодаря, за отговорите!!
цитирай
5. pristan - Тук вече ме хвана...
01.02.2014 13:20
в пълна амнезия!

:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 415519
Постинги: 375
Коментари: 419
Гласове: 2831
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031