Постинг
27.01.2014 15:43 -
ИЗКУСТВОТО ДА ПРИЕМАМЕ И ОТХВЪРЛЯМЕ
На поста под заглавие "Имаме ли пет стотинки? А сърце?" получих ценни за мен коментари. От сърце благодаря на всички коментирали!
Ясно става, че човек трябва да е много внимателен... по принцип. Защото всеки си има Истина. Ако аз тръбя да не осъждаме просяците, а да ги ПРИЕМЕМ като ЧОВЕЦИ, то тогава аз трябва да не ОСЪЖДАМ нито едно мнение по въпроса, защото то пак идва от ЧОВЕК. Ако аз апелирам към ПРИЕМАНЕ, то това приемане би трябвало да се отнася към всички, защото всички сме хора.
Ако аз приема просяка, но не приема този, който не приема просяка, струва ли нещо моето приемане. Ако моето приемане на един е повод за агресия към друг, каква полза от него?
Всеки човек си има мнение по въпроса за просяците. Ясно е, че никога по даден въпрос не може да има едно единствено мнение. Дори и да се наложи такова с насилие, то си остава един мъртъв, лъжлив лозунг, който носи само нещастие.
Как да помирим тогава различните схващания на индивидите в обществото?
Има една приказка: "Отнасяй се с другите така, както искаш и те да се отнасят с теб!".
Всеки иска мнението му да бъде уважено, най-малкото да бъде взето под внимание и да не му се пречи той/тя да живее според него. Но, ако човек иска обществото да се съобрази с него, то тогава в замяна той би следвало да се съобрази с всеки друг, изграждащ това същото общество. На пръв поглед стигаме до парадокс. Но решение има. Това е трудно изпълнимо за индивида решение, но все пак е решение. И то е следното:
Човек би следвало да приема всичко, което е извън него без ВЪТРЕШНА съпротива, тоест - без ОСЪЖДАНЕ, но види ли в себе си нещо, което не би одобрил, ако го види извън себе си, като проява на мисълта и действията в другите, той решително би трябвало да го отхвърли от самия себе си и да не се поддава на такива импулси.
Пример: Някой връхлита на бой. Отбраняваш се и удряш, докато е НУЖНО, за да спре атаката. Необходимо е човек да се предпази. ВЪНШНАТА съпротива е полезна. Но не е НУЖНО човек да мрази. ВЪТРЕШНАТА съпротива е вредна.
Сега, ясно е, че този пост също ще отключи различни гледни точки и мнения.
Виждате ли, приятели, колкото и позитивно да се опита човек да подходи към нещата, винаги ще има разногласия. Как мислите, има ли някъде в нас точка, някакъв център, който да може да ни обедини като едно толерантно общество, като общество, в което на първо място да стоят стремежът към разбиране на другите и волята да се сътрудничи за тяхното благо?
Ясно става, че човек трябва да е много внимателен... по принцип. Защото всеки си има Истина. Ако аз тръбя да не осъждаме просяците, а да ги ПРИЕМЕМ като ЧОВЕЦИ, то тогава аз трябва да не ОСЪЖДАМ нито едно мнение по въпроса, защото то пак идва от ЧОВЕК. Ако аз апелирам към ПРИЕМАНЕ, то това приемане би трябвало да се отнася към всички, защото всички сме хора.
Ако аз приема просяка, но не приема този, който не приема просяка, струва ли нещо моето приемане. Ако моето приемане на един е повод за агресия към друг, каква полза от него?
Всеки човек си има мнение по въпроса за просяците. Ясно е, че никога по даден въпрос не може да има едно единствено мнение. Дори и да се наложи такова с насилие, то си остава един мъртъв, лъжлив лозунг, който носи само нещастие.
Как да помирим тогава различните схващания на индивидите в обществото?
Има една приказка: "Отнасяй се с другите така, както искаш и те да се отнасят с теб!".
Всеки иска мнението му да бъде уважено, най-малкото да бъде взето под внимание и да не му се пречи той/тя да живее според него. Но, ако човек иска обществото да се съобрази с него, то тогава в замяна той би следвало да се съобрази с всеки друг, изграждащ това същото общество. На пръв поглед стигаме до парадокс. Но решение има. Това е трудно изпълнимо за индивида решение, но все пак е решение. И то е следното:
Човек би следвало да приема всичко, което е извън него без ВЪТРЕШНА съпротива, тоест - без ОСЪЖДАНЕ, но види ли в себе си нещо, което не би одобрил, ако го види извън себе си, като проява на мисълта и действията в другите, той решително би трябвало да го отхвърли от самия себе си и да не се поддава на такива импулси.
Пример: Някой връхлита на бой. Отбраняваш се и удряш, докато е НУЖНО, за да спре атаката. Необходимо е човек да се предпази. ВЪНШНАТА съпротива е полезна. Но не е НУЖНО човек да мрази. ВЪТРЕШНАТА съпротива е вредна.
Сега, ясно е, че този пост също ще отключи различни гледни точки и мнения.
Виждате ли, приятели, колкото и позитивно да се опита човек да подходи към нещата, винаги ще има разногласия. Как мислите, има ли някъде в нас точка, някакъв център, който да може да ни обедини като едно толерантно общество, като общество, в което на първо място да стоят стремежът към разбиране на другите и волята да се сътрудничи за тяхното благо?
Но не би...., ние „ГО„ искаме сложно ,мастер!!
Ще опитам ,да бъда кратка /поне в блог а/ .
ОБичай Своя Бог, ОВичай себе си! И Обичай другите
като себе си !!
поздрави за Темата !!
цитирайЩе опитам ,да бъда кратка /поне в блог а/ .
ОБичай Своя Бог, ОВичай себе си! И Обичай другите
като себе си !!
поздрави за Темата !!
Прекрасна тема, а отговорите всеки ще си даде сам за себе си според нивото на обичта в сърцето си!
цитирайХубави въпроси поставяш,може би решението е да умеем да се поставяме на
мястото на отсрещната страна,да притежаваме чувството наречено "емпатия",
което автоматически би изтласкало образно казано прословутото ни егоистично
его на втори план...
В бблията е казано къде-къде по-просточко:
"Обичай ближния така,както обичаш себе си!"
ПП.Май излязох извън темата,но спя вече...достатъчно е центъра да ни бъде сърцето,където то е приютило човеколюбието-така мисля аз...
цитираймястото на отсрещната страна,да притежаваме чувството наречено "емпатия",
което автоматически би изтласкало образно казано прословутото ни егоистично
его на втори план...
В бблията е казано къде-къде по-просточко:
"Обичай ближния така,както обичаш себе си!"
ПП.Май излязох извън темата,но спя вече...достатъчно е центъра да ни бъде сърцето,където то е приютило човеколюбието-така мисля аз...
Та това всеки възпитан и интерлигентен човек го знае и усеща, без да енужно някой специялно да му го разяснява. Особено ак има и по-богат жизнен опит.
цитирай
5.
pissy -
Толерантност
31.01.2014 15:17
31.01.2014 15:17
Хубава ценност е толерантноста. Ако я има и търпимост може да се възпита.
Аз мисля, че с толерантност и търпимост се живее по-леко
цитирайАз мисля, че с толерантност и търпимост се живее по-леко
Търсене
За този блог
Гласове: 2840
