Когато публикувам в blog.bg, аз трябва да осъзнавам отговорността, която нося за всяка една написана от мен дума. Аз първо трябва да си дам много добра сметка какво искам да кажа на хората и защо искам да им го кажа; трябва внимателно да почувствам как биха им въздействали моите думи.

Моите думи трябва да са израз, символ на чистото ми намерение. Те трябва да стоят на монитора по абсолютен начин. Те не трябва да търсят каквото и да било и не трябва да се страхуват да бъдат отхвърлени. Те трябва да присъстват като светлината и топлината на Слънцето, и като багрите и аромата на цветето.

Моите думи не бива да провокират страстни вълни и завихряния в душевното море на четящите или слушащите ги. Думите ми не трябва да подхранват конфликт, те трябва да са лишени от мнение. Думите ми трябва да са израз и носител единствено на радост, покой, топлина и лекота за душата.

Моите думи трябва да са ясни.

Моите думи не могат да бъдат разбрани еднакво добре от всички, но думите ми трябва да показват, че аз разбирам еднакво добре всички.

Думите ми не бива да са способни на лъжа и на стремеж да причинят зло. Но това е възможно единствено тогава, когато аз съм образ на Истината и подобие на Любовта.

Аз все още не мога да си спомня Истината и все още не мога да се върна в Любовта. Моите думи все още си остават рожба на собственото ми невежество. Аз трябва внимателно да претеглям всяка една моя дума, за да остана верен на чистото си намерение.

Моето чисто намерение е думите ми да не лъжат и да не причиняват зло. Чистото ми намерение е, когато човек чете или слуша думите ми, към него да струи единствено Светлина и Топлина, единствено Мъдрост и Добро, единствено Истина и Любов.

Моля се само за едно: чистото ми намерение да е непоклатимо.