Роден съм на този свят с едно единствено право –

правото да обичам.

 

Това мое рождено право ми е дарено от Бог

и само то е наистина мое право,

защото няма сила на земята, която да може да ми го отнеме,

освен ако аз

доброволно

не се откажа от него.

 

Всяко друго право е илюзия,

защото във всеки един момент то

може

да ми бъде отнето.

 

Но колкото и зле да се отнася някой към любимите ми същества и към мен самия,

аз имам право да го обичам

и никой

не може да ми попречи за това.

 

Знам, че такава любов е чужда за този свят.

Знам, че този свят е свикнал да съди и мрази.

Знам, че този свят е враждебен към такава любов,

възползва се от нея,

подиграва я

и я потъпква.

 

Но аз имам право да обичам този свят.

 

Аз съм любов

и Аз идвам в този свят, въплъщавайки се в земно-човешко тяло.

Аз имам право да съм Аз.

Аз съм неразрушим.

Този свят може да разруши само това, което е негово.

И, когато го направи,

ще остана Аз.

 

Единственото, което е нужно,

е да помня,

че Аз съм Аз и да действам съобразно това –

 

да обичам.

I love you ,tooo...

<3

Трябваха ми мноооого, много години за да разбера колко приятно е да обичаш. Загубих мнооого, много години да споря и да мразя.

Единственото ни право, а може да се каже и задължение е да дишаме... Само кислорода, изпълва всяка фибра със смисъл и дава възможност на заобикалящата ни илюзия, която наричаме реалност да оживява пред погледа ни и да ни кара да я усещаме двуполюсно като част от нас и едновременно извън нас. Любовта е чувство, не по-различно от останалите чувства, продуцирани от духа докато е заключен между стените на материята. Никой не знае какво се случва след това. Иска ни се Любовта да е вечното чувство, което няма граници, правила, размери, вкус, мирис, просто Е... Но дали... Но дали... Но да – Любовта е Аз, Любовта е всяка наша крачка, Любовта съм аз в другия и той в мен, Любовта е и доброто и лошото и грозното и красивото, и богатото и бедното, и лявото и дясното, и небето и земята, и мъжкото и женското... всички антиподи в съвкупна цялост... Любовта е най-вече собствения ни филм, в който сме главни герои, един безкраен сериал, в който по волята Божия играем нон стоп, дори когато спим :) Разбираш Любовта истински едва когато я пуснеш да си отиде, когато я извалиш с есенния дъжд докато пак скиташ безчадърен, изтананикаш я в песен от стил музика, който не можеш да понасяш, забодеш я на върха на клечка от кибрит, а когато я драснеш проектираш с мисли пламакът и като огромна буйна клада... Любовта е той, и тя, и те, и минало е и бъдеще... Любовта е всичко, което обичаш и всичко, което мразиш... Любовта е правилното безвремево и безограничително от каквото и да било правило, а не право.... Правата са система от правила и норми измислени от хората. Любовта не е измислена. Тя просто Е – като безкрай и докрай.
Хубав нов ден.

http://vbox7.com/play:4b89dd64ec

и аз така ...

Ако блогът ми е градина, то вие сте цветята в нея.

Желая ви спокойно небе, слънце и топъл дъжд!

Много силно и топлещо послание