Върна се изморен. Беше работил цял ден и изглеждаше така, като че ли нямаше настроение. За разлика от него почти целия ден тя си беше прекарала у дома. Като го видя такъв, притеснението, което вече се беше появило в нея, се засили още повече.
- Мисля, че от вечерята ми не излезе нищо – каза тя със свити гърди, докато слагаше масата.
- Няма значение – отвърна малко раздразнено той, докато си миеше ръцете. – Сипвай!
С видимо нежелание жената напълни чиниите. Той вече чакаше на масата. Тя сервира и седна срещу него. Очите й с нежност и благодарност се спряха на отпуснатите му рамене.
- Днес май сте имали много работа?...
- Да – отвърна кратко той. – Уморих се доста.
После бръкна с вилицата в чинията и попита:
- Какво е това?
На жената изведнъж й стана тъжно.
- Това е... Ако не ти харесва, не го яж. Нали ти казах: опитах се да направя нещо различно от сандвичи, обаче нищо не излезе... Ако искаш, мога да извадя каквото има в хладилника...
Звученето на гласа й го накара да вдигне поглед от чинията. Очите му срещнаха нейните, които го гледаха и мило питаха: „Сърдиш ли се? Сърдиш ли ми се?...”.
Умората изведнъж падна от раменете му и той бързо се изправи. Гледаше жената пред себе си и дишането му се задълбочаваше от енергията, която се надигаше в него. Изглеждаше силен, почти страшен, обладан от стихия, която, за да не бъде опасна, изискваше контрол.
Всичко стана много бързо, тя нямаше време дори да се уплаши. С една ръка той преобърна масата, така че тя вече не стоеше между тях. След секунда жената беше във въздуха, носена от мъжките ръце и, преди още да се опомни, те я хвърлиха върху леглото в спалнята.
С бързи движения мъжът разкъса дрехите й и, след като я остави гола, разкъса и своите, дори бельото си, което иначе обещаваше да е доста здраво.
Застана над нея. Дишаше възбудено, но лицето му беше спокойно. Очите му се взираха нейде дълбоко в нейните, сякаш я търсеше. Тогава тя разбра и силна възбуда като огромна вълна заля цялото й тяло.
- Не искам нищо да застава между нас – говореше й задъхано той. – Нито вечеря, нито маса, нито дрехи... Нищо!
Тя почти губеше контрол. Ударите на сърцето си усещаше като разпъващи пулсации в налятите си с кръв слабини.
Дъхът му продължаваше да гали ухото й:
- Ако знаех, че си някъде тук вътре, щях да разкъсам това тяло, за да те намеря; щях да разпоря гърдите си, за да те прегърна...
След това контролът напусна и двамата, и опасно стана върху хладните завивки...
- Знаеш ли – каза той, докато тя внимателно почистваше издрания му гръб с разкъсания спален чаршаф, - гладен съм не на шега. Искам все пак да опитам от вечерята ти.
Жената му донесе нова порция в леглото и, докато той с апетит се хранеше и кимаше одобрително с глава, тя излезе на терасата, за да изпуши една цигара.
