Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.10 20:58 - Моят портрет на Иисус (Виж аватара на блога)
Автор: pristan Категория: Изкуство   
Прочетен: 227 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 18.10 18:36



Моят портрет на Иисус
     

(Със съкращения; там, където текстът е съкратен, е поставен знакът "***" – бел. pristan)



Небесно възвишеният лик на „Богочовека“ – такъв, какъвто сияе през вековете до наши дни, не толкова според Евангелията, колкото според други писмени свидетелства, далеч по-малко желани от създаващата се по онова време догма, - е всичко друго, но не и „портрет“, който би могъл да се осланя на формална прилика с един отишъл си от тази земя човек.

     Не образът на Рави Йехошуа, на „Назарянина“, изплува в душата ни, когато се заговори за Иисус Христос, а един съвкупен, изграден в представите образ, чиито отделни елементи са създадени в течение на почти две хилядолетия от въображението на безброй творци на словото и четката и който едва ли не във всичките си детайли свидетелствува за объркаността и заслеплението на постулатите на догмата, принудени да останат в твърде обтегнати отношения с действителността, за да продължат да съществуват.

     И все пак немалка част от многобройните рисувани ликове на „Месията“ са замислени с явното желание да се създаде едно отговарящо „може би“ на действителността подобие на човешкия, зрим някога образ на Учителя, почиващ на една възникнала изцяло от предположения представа, понеже не съществува автентичен портрет на Иисус от неговото време, като изключим, разбира се, вулгарните нелепици, кичещи се с подобни претенции.

     Днес съм склонен да предположа, че не е изключено някои от най-ранните култови образи да водят началото си от определена традиция, имаща вероятно за изходна точка впечатлението, получено по оптичен път от някой съвременник на народния учител Йехошуа, но всички по-късни творби са без изключение плод на въображението на съответния художник, създало в представата му прототип, който е изцяло предопределен от неговата собствена душевна нагласа или пък от външни впечатления.

***

     Споменавам всичко това само за да покажа, че докато оставах в плен на един представен образ, крепящ се единствено върху предположения за евентуалния външен образ на възвишения богосъчетан човек, и аз, като всички други, бях повлиян в представите си от сътворените вече художествени превъплъщения или от самия живот.

     Краят на всичко това настъпи едва когато можах, след дълги години на обучение, да изпълня вродения ми още от рождение дълг да постигна такова развитие на съзнанието в познавателната сфера на субстанциалния вечен Дух, което да ми позволи да осъществя съзнателно единение с вечно живия в тази сфера Учител, бродил някога под името Йехошуа из земята на Палестина, - единение, свързващо всички осъзнати тук духовни индивидуалности.

     В книгата си „Мистерията на Голгота“ съм казал следното във връзка с това единение:

     „Ние се намираме в перманентна, съзнателна духовна връзка помежду си, сякаш през всички нас – в това число и през онези, които не живеят в земно тяло – непрестанно протича равномерен електрически ток.“ Пак там, малко по-долу, казвам:

     „По духовно-реален начин ние всички можем, просто чрез акт на волята, да бъдем видени и чути от другия.“

     Тук не ми остава друго, освен да се позова най-настойчиво на цитираните думи!

     От само себе си се разбира, че стига да извърши споменатия волеви акт, и един напуснал вече тялото на тази земя Брат може да покаже някогашния си земен образ пред земното око на съединения с него човек!

     А този образ на най-съкровено свързания с мен – след завършване на моето духовно-реално развитие – Учител, за когото говоря с най-дълбоко благоговение тук, ми бе и без това добре познат в чисто духовното ми съзнание.

     Това че у мен, като художник, не можеше да не се появи разбираемото желание да създам художествен документ на този образ със средствата на живописта, би следвало да удивлява толкова малко, колкото и обстоятелството, че плодотворното въздействие на оптичното впечатление върху физическото око придава на всеки портрет повече живот, отколкото ретроспективното съсредоточаване върху един вътрешно съзерцаван лик, при което ореолът на субективното чувство не може да не затъмни багрите, пластиката и чертите на действителния образ.

***

     Картината съвсем не е възникнала по някакъв особен, „тайнствен“ начин, а така, както се създава всяко живописно платно.

***

     На когото този портрет не говори сам по себе си и сам за себе си, на него едва ли ще има какво да кажат и всички съдържащи се в моите книги откровения и свидетелства във връзка с живата Действителност на субстанциалния вечен Дух

     Ала има и хора, които по отношение на една както словесна, така и живописна творба, са в състояние да се доверят изцяло на потвърдената от собствения им опит сигурна преценка на непоквареното и неосакатеното им чувство, и те едва ли се нуждаят тепърва от моите уверения, че портретът ми на Иисус не е художествено възпроизвеждане нито на някакво „видение“, нито на предизвикана по окултен път „материализация“, а изображение на живия Учител – такъв, какъвто са го виждали всички срещнали го преди почти две хилядолетия в родната му страна, и какъвто той – изхождайки от своя субстанциално духовен, недостъпен за земните сетива образ – може да се покаже по всяко време пред физическото око на всеки съединен субстанциално-духовно с него Брат.

***

     Човекът с нарисуваното от мен лице е малко под среден ръст: с възслаба и крехка фигура.

     Сред множеството представители на същата раса с подобно облекло и с почти еднакво оформена коса и брада той ще да е бил като скрит в сигурно убежище и на търсещите не им е било много лесно да го намерят.

     Обстоятелството, че роденият единствено от художествената фантазия образ в повечето посветени на него творби е с висока, внушителна и външно фигура, се обяснява лесно със склонността на художествения език да си представя духовно значимото винаги във външно налагаща се форма, но този образ си остава много далеч от всяка „прилика“!

     Макар създадените в християнското изкуство изображения на Иисус, с изключение на някои византийски мозайки и други творби на ранната живопис, да запазват за Богочовека същите пропорции, в каквито са показани и заобикалящите го фигури, - водени от вътрешния си усет, художниците са си представяли „Спасителя“ само като едра, „импонираща“ фигура, понеже са вярвали, че тук е „приело“ човешки образ „второто лице на Божеството“, а на един Бог в края на краищата подобавало да бъде колкото може по-представителен и в човешки облик, за което обаче бедният дърводелски калфа Йехошуа от Назарет не е знаел навремето нищо.

     Преди „книжниците“ да насочат вниманието си към него, той не е бил за своите съвременници и съотечественици нищо повече, отколкото е днес за нас кой да е порядъчен, все още твърде млад занаятчия.

     Моля всички, които биха изтълкували тези мои думи като богохулство, да имат предвид, че в случая аз не говоря за богословски изградената и почиваща върху гностични спекулации представа на любимата им верска догма, осветена от времето и от патината на безброй молитви в течение на векове, а за живелия някога човек, чието учение е дало по-късно повод на други да го обявят за Бог.

     Те и него са обвинили навремето в богохулство…

     Онова, което имам да кажа за него тук и на други места в книгите си, се основава до най-второстепенните на пръв поглед подробности на духовната връзка между нас. – Кой би ме упрекнал, че на самия него вярвам повече, отколкото на хронистите му и на появилите се много по-късно тълкуватели на неговото истинско учение?! –

***

     Единствената стойност на този портрет се обуславя от предоставената ми възможност да пресъздам впечатлението от образа на въпросния земен човек, защото този земен човек бе Светещият: Йехошуа, или „Иисус“ от Назарет, за когото четирите Евангелия имат претенцията да свидетелствуват.

     Съвсем не настоявам да се „вярва“ на тези обяснения за създаването на единствения  автентичен портрет на най-възвишения духовен Учител, появявал се някога на земята, а говоря най-авторитетно, с пълно съзнание и неограничена от нищо отговорност, като единственият човек в западната културна сфера днес, който познава от собствен опит изложените тук възможности.

***

     Тези мои думи неизбежно ще се натъкнат на мнозина читатели, за които отдавна е „вън от всяко съмнение“, че аз „естествено“ съм жертва на самоизмама.

***

     Жалко извъртане би бил опитът да бъда обвинен в „самоизмама“, само и само да не се признае, че за определени хора съществуват такива възможности за преживяване, които не могат по никой начин да станат достъпни за всички. -




– – – – – – –
Източник: "Из моето ателие" ИК "ИРИС-95"
Автор: духовно име – Bo Yin Ra
            светско име – Йозеф Антон Шнайдерфранкен (1876 – 1943)
Преводач: Борис Стоянов




Гласувай:
4
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: pristan
Категория: Лични дневници
Прочетен: 51919
Постинги: 161
Коментари: 251
Гласове: 1284
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930