1. Всеобщо мнение се явява това, че Словото е било дадено от Бог, че то е вдъхновено по божествен път и, затова, е свято, но досега е било неизвестно в какво именно се заключава тази негова божественост, понеже Словото, в буквалния си смисъл, с нищо не се отличава от обикновените хорски предания и, нещо повече, много светски книги като че ли го превъзхождат по красота и изисканост на стила. По тази причина хората,  покланящи се на природата, вместо на Бог, и предпочитащи такова поклонение пред божественото, тези, които мислят само от себе си и чрез своята личност, а не чрез Небето от Господ, могат много лесно да изпаднат в грешно мнение относно Словото и в пълно небрежие към него, и да започнат да говорят в себе си, когато го четат: "Какво би могло да означава всичко това? Всичко това какво би могло да означава? Нима всичко това е божествено? Подобава ли на Бог, който обладава безконечна мъдрост, да говори по такъв начин? Къде е тук приписваната святост и не произхожда ли тя просто от човеческата религиозна доверчивост?"

 2. Така мислещият човек не мисли за това, че Сам Йехова, Сам Бог на небето и земята, е изрекъл Словото чрез Моисей и Пророците; и че затова Словото не може да не бъде Божествена Истина, защото това, което е казано от Самия Йехова, е Самата Божествена Истина. Той и за това не мисли, че Господ, бидейки едно с Йехова, е изрекъл Словото, написано от Евангелистите - много из своите уста, а останалото - из Духа на своите уста, който е Дух Свети; оттук произхожда казаното от Самия Него, че в думите Му има Живот, че Той е Светлина освещаваща, и че Той е Истина.

 3. Че Сам Йехова е изрекъл Словото чрез Пророците - това е показано в "Учението на Новия Йерусалим за Господ" 52, 53. Че думите, които е изрекъл Сам Господ пред Евангелистите, са Живот, е казано у Иоан: "Думите, що ви говоря, са дух и живот" VI, 63. Пак у него: "Иисус каза на жената при Иакововия извор: да би знаела дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: дай Ми да пия, ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива. А който пие от водата, която Аз ще му дам, той во веки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен" IV, 6, 10, 14. Чрез извора Иаковов се означава Словото, както и във "Второзаконие" XXXIII, 28. Затова и седял там Господ и говорил с жената. А чрез водата се означава Истинното Слово. Пак у Иоан: "Иисус рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода" VII, 37, 38. Пак у него: "Петър каза на Иисус: "Ти  имаш думи за вечен живот" VI, 68. Затова Господ казва у Марк: "Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат" XIII, 31.

 Че думите на Господ са Живот, това е така, защото Сам Той е Живот и Истина, както Той учи у Иоан: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът" XIV, 6. И пак у него: "В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците" I, 1, 4. Под Словото тук се разбира Господ по отношение на Божествената Истина, в Който има Живот и Светлина. От тук следва това, че Словото, което е от Господ, и е Сам Господ, се назовава "Извор на жива вода" Иеремия II, 13; XVII, 13; XXXI, 9; "Извор на спасението" Исаия XII, 3; "Извор" Захария XIII, 1; "Река с вода на живота" Апокалипсис XXII, 1. Казано е също: "Защото Агнецът, Който е сред престола, ще ги пасе и води на живи извори водни, и Бог ще отрие всяка сълза от очите им" Апокалипсис VII, 17. Освен това, в други места Словото е наречено Светилище и Скиния, в която Господ обитава с човека.

 Но природният човек не може да бъде убеден от тези заключения в това, че Словото е Божествена Истина, в която се намират Божествената Премъдрост и Божественият Живот, тъй като той го разглежда по слог, в който това не се вижда. Но слогът на Словото е най-божественият слог, с който никакъв друг слог, колкото и възвишен и превъзходен да изглежда той, не може да се сравни, защото се отнася към него както тъмнината към светлината. Слогът на Словото е такъв, че е свят във всеки смисъл и във всяка дума, а на места дори и в самите букви, и затова Словото съединява човека с Господ и развързва Небето.

 Има две (всеобщности), изхождащи от Господ: Божествената Любов и Божествената Премъдрост, или, което е същото: Божественото Добро и Божествената Истина, тъй като Божественото Добро е принадлежност на Божествената Му Любов, а Божествената Истина - принадлежност на Божествената Му Премъдрост. Словото в своето естество (essentia) представлява и едното, и другото, а тъй като съединява човека с Господ и развързва Небето, както вече беше казано, то Словото изпълва човека, който го чете из Господ, а не само из самия себе си, с Доброто на Любовта (bono amoris) и Истината на Премъдростта (veris sapientias): волята му - с Доброто на Любовта, а разума му - с Истината на Премъдростта. Оттук и има човек Живот посредством Словото.

 4. Но, за да не остане човек в съмнение за това, че Словото е наистина такова, то Господ ми откри вътрешния смисъл на Словото, който в естеството си е духовен и се съдържа във
външния смисъл, който е природен, тъй както душата се съдържа в тялото. Този смисъл е Дух, оживотворяващ буквата, затова и смисълът този може да свидетелства за божествеността и святостта на Словото и да убеди в това даже и природния човек, ако той поиска да се убеди.

 II. Че в Словото има смисъл духовен, до сега неизвестен.

 Това ще бъде изложено в следния ред:

 I. Че има духовен смисъл.

 II. Че този смисъл се намира и в цялото Слово, и в неговите части.

 III. Че от това следва, че Словото е Божествено вдъхновено и свято във всяка своя дума.

 IV. Че този смисъл досега е бил неизвестен.

 V. Той се открива само на онзи, който се намира в чистата Истина на Господ. 

следва продължение...